Агата Кристи - Случаят с безукорната прислужница

Скоро всички научиха, че мис Емили не е останала доволна от лечението и е заявила, че при това здравословно състояние тя смята за необходимо да бъде близо до лондонския специалист, който познава нейната болест. Така, казала тя, щяло да бъде по-добре и за Лавиния.

Апартаментът бе обявен за даване под наем.

Няколко дена след това мис Марпл, твърде зачервена и развълнувана, посети полицейския участък в Мъч Бенъм и поиска да се срещне с инспектор Слек.

Инспектор Слек не обичаше мис Марпл. Но му беше ясно, че полицейският началник полковник Мелчит не споделя мнението му. Ето защо той я прие макар и неохотно.

— Добър ден, мис Марпл, с какво мога да ви бъда полезен?

— О, боже — започна мис Марпл, — страхувам се, че бързате.

— Имам много работа — каза инспекторът, — но мога да ви отделя няколко минути.

— О, боже — продължи мис Марил, — надявам се, че ще мога да изложа всичко както трябва. Толкова е трудно човек да се изразява както трябва, не мислите ли? Не, за вас може би не е трудно. Но разбирате нали когато човек не е образован по новому, само с гувернантка, която учи децата кога са живели английските крале и някои общи познания — как се правят игли например и други подобни неща. Безсистемно, разбирате ли? А не са научили човека да може да изложи основната си мисъл. Това именно което искам да направя сега. Става дума за Гледис, прислужничката на мис Скинър.

— Мери Хигинз?

— Да, това беше втората им прислужничка. Но аз имам пред вид Гледис Холмз, доста своеволно и самоуверено момиче, но наистина извънредно честно, а това е толкова важно, че трябва да се признае.

— Срещу нея няма обвинение, доколкото ми е известно — каза инспекторът.

— Да, зная, че няма обвинение, но това прави нещата по-лоши. Защото хората продължават да си мислят разни работи. Ох, божичко… Знаех си, че няма да се изразя точно. Всъщност искам да кажа, че е важно да се открие Мери Хигинз.

— Несъмнено — съгласи се инспектор Слек. — Имате ли някаква идея по този въпрос?

— Да, имам — отвърна мис Марпл. — Мога ли да ви задам един въпрос? Не са ли ви нужни отпечатъци от пръсти?

— О — възкликна инспектор Слек, — ето тук тя е била малко по-хитра от нас. Изглежда, е вършела повечето от работата си с гумени ръкавици. А е била и внимателна — избърсала е всичко в стаята си и около умивалника. Нито един отпечатък не може да се открие в къщата.

— Ако имате отпечатъците й, ще ви бъдат ли от полза?

— Ще бъдат, мадам. В Ярда сигурно ги имат. Това не е първият й случай, бих казал.

Мис Марпл кимна енергично. Отвори чантата си и извади малка картонена кутия. Вътре, увито в памук, имаше малко огледало.

— От ръчната ми чанта е — поясни мис Марпл. — Отпечатъците на прислужничката са на него. Смятам, че ще свършат работа — я пипна преди това нещо крайно лепкаво.

Иснпекторът Слек се окори.

— Нарочно ли взехте отпечатъците й?

— Разбира се.

— Тогава вие сте я подозирали?

— Да, направи ми впечатление, че беше прекалено образцова. Всъщност аз предупредих мис Лавиния. Но тя просто не пожела да разбере намека ми. Вие знаете, че не вярвам в образцовите неща. Повечето от нас имат своите недостатъци, а домакинската работа ги изважда на показ много скоро.

— Добре — продума инспектор Слек, след като дойде на себе си. — Много съм ви задължен наистина. Ще ги изпратим в Ярда и ще видим какво ще кажат там.

Той млъкна. Мис Марпл бе наклонила главата си на една страна и го наблюдаваше твърде многозначително.

— Инспекторе, не бихте ли се огледали преди всичко тук, наоколо?

— Какво искате да кажете, мис Марпл?

— Много е трудно да се обясни, на когато човек попадне на нещо особено, той го забелязва. Макар че често пъти особените неща са просто дреболии. Усещах го през цялото време, знаете ли; имам пред вид случая с Гледис и брошката. Тя е честно момиче; не е взела брошката. Тогава защо мис Скинър мисли, че я е взела. Мис Скинър далеч не е глупава. Тогава защо толкова много ще иска да се отърве от момиче, което е добра прислужничка, след като е толкова трудно да се намери нова! Странно беше, разбирате ли? Ето защо се учудих. Много се учудих. И забелязах друго особено нещо. Мис Емили е хипохондричка, но тя е първият хипохондрик, който не праща да викат лекар веднага. Хипохондриците обичат лекарите. Мис Емили не ги обича.

— За какво намеквате, мис Марпл?

— Намеквам, че мис Лавиния и мис Емили са особени хора. Мис Емили прекарва повечето от времето си в тъмна стая. И ако тази нейна коса не е перука, аз… аз ще изям собствената си изкуствена плитка. А това, което твърдя, е следното: напълно възможно е една слаба, бледа, сивокоса, вечно хленчеща жена да бъде в същото време и висока чернокоса жена с розови бузи. А и никой поне доколкото можах да разпитам, не е видял мис Емили и Мери Хигинз заедно. Имало е достатъчно време да вземат отпечатъци от всички ключове, достатъчно време да разберат всичко за другите наематели и после да се отърват от местното момиче. Мис Емили бързо прекосява полето една нощ и пристига на следващия ден на гарата като Мери Хигинз. А после в определения момент Мери Хигинз изчезва, а търсенето й се прекратява. Ще ви кажа къде да я откриете, инспекторе. На дивана на мис Емили Скинър! Вземете отпечатъци от пръстите й, ако не ми вярвате, но ще видите, че съм права! Две много умни крадли, ето какви са тези сестри, и безсъмнено имат много добър пласьор на плячката или както там го наричате. Но този път няма да се измъкнат! Няма да разреша да се отнеме честното име на едно наше селско момиче. Гледис Холмз е честна и всеки трябва да го научи! Довиждане!