Джейн Кренц - Отдаването

— Аз — въздъхна Виктория.

— Той каза ли ти, че Берти го е поканил с нас тази вечер? Бях вбесена, но Берти успя да ме убеди, че за нас ще бъде по-добре да имаме още един придружител.

— И на мен ми беше дадено да разбера.

— О, скъпа, ти си ядосана! Съжалявам много, Вики, но бях безпомощна! Берти обеща, че нищо няма да казва за нашите планове, но явно Стоунвейл го е разпитвал настоятелно.

— Да, мога да си представя. Предполагам, че Берти е бил стискан за гърлото, докато каже истината. Жалко, че твоят брат не може да си държи устата затворена, но не се плаши, Бела. Аз съм сигурна, че ще се веселим с пълна сила.

Небесносините очи на Анабела светнаха с видимо облекчение. Русите й къдрици подскочиха закачливо, когато тя разтърси глава и се усмихна. Фигурата й беше доста закръглена, но въпреки това имаше много ухажори. Тя скоро бе навършила 21 години и бе доверила на Виктория, че е била задължена да приеме едно от многото предложения, които бе получила през този сезон. Анабела късно се сети за венчило поради ранната смърт на своя баща, но все пак бе достатъчно популярна, когато се представи в Лондон.

— Какво знаеш за него, Бела? — попита тихо Виктория.

— Кой? Стоунвейл? Честно казано, съвсем малко, но Берти казва, че е уважаван в клубовете. Той скоро получил титлата. Предишният граф му бил далечен роднина — чичо или нещо такова. Берти спомена за имение в Йоркшир.

— Каза ли ти Берти още нещо за него?

— Чакай да помисля. Според Берти фамилията била почти изчезнала и щяла да изчезне напълно, когато Лукас Колбрук бил тежко ранен на полуострова преди година.

Виктория почувства странно стягане в стомаха — накуцването.

— Това бил краят на неговата кариера във войската, която завършила безславно до момента, в който получил наследството. Сега негово задължение е титлата и имението, естествено.

— Разбира се — Виктория не искаше да задава следващия въпрос, но не устоя. — Как се е случило?

— Осакатяването на крака ли? Не знам подробности. Берти казва, че Стоунвейл никога не говори за това. Но според брат ми Уелингтън споменава графа няколко пъти в съобщенията си. Говори се, че по време на битката, както бил ранен, Стоунвейл успял да се задържи на седлото и да поведе своите войници в атака, преди да припадне и да бъде оставен да умре на бойното поле.

— Оставен да умре? — Виктория се почувства зле, но успя да се съвземе, като си припомни, че Лукас Колбрук не е човек, за когото трябва да се жали. Още повече тя дълбоко се съмняваше, че той би приветствал това. Най-малкото, разбира се, би го използвал за своя изгода.

Внезапно се сети защо Стоунвейл я покани толкова рано в игралната зала — за да не бъде задължен да танцува. Накуцването явно го държеше настрана от танците.

— Какво мислиш за него, Вики? Забелязах изключителната мис Пилкингтън да го разглежда цяла вечер в присъствието на още няколко дами. Да не споменаваме за техните майки. Нещо като свежа кръв, която усилва апетита, нали? — подразни я Анабела.

— Какъв изрядно отвратителен образ — засмя се насила Виктория. — Чудя се какво ще стане, ако Стоунвейл разбере, че го оглеждат като жребец.

— Не знам, но засега ти си единствената, която той е загледал. При това ти си и единствената, която той примами в игралната зала.

— Предполагам, че търси зестра — рече Виктория.

— Наистина, Вики, ти винаги мислиш, че мъжете тичат само след твоето наследство. Направо си се побъркала на тази тема. Не смяташ ли, че е възможно някой от твоите поклонници да се интересува от теб, а не от парите ти?

— Бела, аз съм почти на 25 години. Ние двете с теб знаем много добре, че мъжете от нашата среда не правят предложение на жени, които са достигнали тази възраст, освен ако не са подтикнати от други причини. А моето богатство е основната причина.

— Говориш, сякаш си изоставена, а това не е вярно.

— Разбира се, че е вярно. Нека бъдем честни. Аз предпочитам това — каза спокойно Виктория.

— Но защо? — заклати глава Анабела.

— Така всичко е много по-просто — обясни Виктория, като търсеше с очи Стоунвейл. Накрая го забеляза да разговаря с домакинята близо до широко отворената врата към огромния парк на Атертънови. Тя изучаваше неговото интимничене с облечената в розово лейди Атертън.

— Ако това те кара да се чувстваш по-добре, Берти каза, че няма абсолютно нищо, което да подсказва, че Стоунвейл е зестрогонец. Точно обратното. Говори се, че старият граф бил ексцентрик, който трупал състоянието си до деня на своята смърт. Сега то принадлежи на новия граф. Ти добре познаваш Берти. Той никога не би поканил някой да ни придружава тази вечер, ако не е сигурен в него.