Джейн Кренц - Горещи следи

Лутър погледна Петра.

— Ти си говорила с психолози от Обществото?

— След като се пенсионирахме от агенцията, и двамата ходихме известно време на психоаналитик. Не можехме да спим, имахме и други проблеми. Психоложката ни обясни доста неща.

— Точно така — обади се Уейн. — Каза ни, че причина за нашите проблеми са нещастното ни детство и работата, която сме вършили за агенцията. Не може да ни излекува, но поне ще ни предпази да не стигнем до самоубийство.

Петра се обърна към Грейс.

— Сигурно и ти си имаш проблеми, след като си била в приемно семейство, а после си преживяла онези инциденти.

Грейс скръсти ръце в скута си.

— Психични инциденти? Аз убих двама души с аурата си.

— А аз използвах пушка — каза Уейн. Той си отчупи още едно парче от хляба и се пресегна към ножа за масло. — Няма значение как го правиш. Рано или късно се налага да си платиш в парапсихичен план. Изглежда в твоя случай усещането ти за допир е постоянно увредено. Тя застина.

— Тогава защо мога да докосвам Лутър и теб, и Петра, без да изпитвам болка?

Петра се усмихна. Златната й обеца блесна.

— Не съм експерт, но сигурно защото си спокойна с нас. Познаваш ни добре и ние теб.

— Ние сме хора, които могат да оцеляват — обади се Лутър.

— Точно така — кимна Уейн. — По различен начин всички сме оцелявали. Разбираме се един друг. Когато сме заедно, нямаме тайни. Не се преструваме.

— Няма нужда да се страхуваме — каза Лутър, като я гледаше в очите.

Внезапният прилив на сълзи я изненада. Тя примигна бързо, за да ги спре.

— Семейство — каза тя.

— Да — потвърди Петра. — Семейство. А сега ще ми сипеш ли още лазаня?

Грейс й се усмихна през сълзи.

— Разбира се. Яж колкото искаш.

— Не й казвай това — намеси се бързо Уейн. — Ще я изяде всичката. А ние с Лутър също искаме допълнително.

— Стига си хленчил — отвърна остро Петра. — Знаете ли какво, дали да не включим лазанята в менюто на „Дъгата“? Имам чувството, че редовните клиенти ще я харесат. Не се пържи, но е вкусна.

След вечеря Петра и Уейн измиха и избърсаха чиниите. Грейс ги прибра в шкафа, а Лутър направи кафе. Занесоха чашите си в дневната и седнаха, за да чуят какво е открила Грейс в генеалогичните архиви.

— Господин Джоунс ми осигури достъп до секретните файлове — каза тя. — Намерих само един документ за певица, която според „Джоунс и Джоунс“ е убивала с гласа си.

— Коя? — попита Лутър.

— Ирен Бонтифор. Но със сигурност тя не е сирената, убила Юбанкс.

— Защо си толкова убедена? — попита Лутър.

— Бонтифор е била звезда през деветнайсети век. Умряла е преди повече от сто години. Била е изключително прочута за времето си. Също колкото Мелба.

Петра застина с чаша във въздуха.

— Била е известна колкото мелбата?

Грейс се засмя.

— Нещо такова. По онова време е имало и друга прочута оперна певица — Нели Мелба. Десертът носи нейното име.

— Виж ти — изсумтя Петра. — Човек научава по нещо всеки ден.

— Ирен Бонтифор била истинска сензация — продължи Грейс. — Изнасяла представления във всички столици в Европа.

Лутър я погледна.

— Тази Ирен Бонтифор от естествена смърт ли е умряла?

— Не точно. Тя била един от първите случаи, разследвани от „Джоунс и Джоунс“. Затова привлече вниманието ми. Според документите е заподозряна, че е убила заместничка — певица, която Бонтифор възприемала като конкуренция.

— В какъв смисъл заместничка? — попита Петра.

— Дубльорка — обясни Уейн.

— Не се перчи със знанията си — измърмори Петра.

— Дубльорките обикновено са много амбициозни, разбира се — каза Грейс. — Естествено, те също искат да станат известни. Очевидно Бонтифор смятала, че тази дубльорка е сериозна заплаха за нея. Другата певица умряла при мистериозни обстоятелства, но записали, че е умряла от естествена смърт. Край Бонтифор имало още няколко подозрителни смъртни случая — една певица, която жънела успехи, един критик, един любовник…

— Имала е любовник? — попита Петра.

— Няколко — поясни Грейс. — Примадоните са известни с апетита си, и то не само за храна.

— По дяволите. А аз си мислех, че рок звездите са необуздани — възкликна Петра.

Уейн я стрелна предизвикателно с очи. Грейс отново погледна бележките си.

— Смъртта на един от любовниците на Бонтифор привлякла вниманието на „Джоунс и Джоунс“. Жертвата бил лорд Голзуърди, член на Обществото. Смъртта му била приписана на естествени причини, но вдовицата му — лейди Голзуърди, се обърнала към „Джоунс и Джоунс“ да проведат разследване.