Джейн Кренц: Дар от злато

— Хайде, да започваме. Щом си свършил със съдовете, започвай да режеш лук, а аз ще разточа тестото.

— Слушам, шефе — усмихна се Джонас. — Има само един проблем за разрешаване.

Верити въздъхна тревожно.

— Какъв е той?

— След като ще получавам минимална заплата, няма да мога да си наема квартира. Тази сутрин напуснах хотела, почти свърших парите…

— Можеш да ползваш бунгалото на баща ми отзад зад ресторанта. Само ще трябва да си го почистиш.

— Ами той?

— Не се тревожи. Не съм чула нищо за него, откакто ме покани да отида в Пуерто Валерта. Не можах да го видя, защото се оказа, че е напуснал града, преди аз да пристигна. Едва ли ще се появи скоро, но дори и да го стори, ще теглите жребий кой да спи на леглото.

— Верити, ти си много великодушна жена.

— Не е точно така — тя отвори хладилника и започна да вади пакетите замразено тесто. — Имам слабост към скитници като теб, които пропиляват живота си и бягат от своя талант.

Джонас рязко вдигна глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Обадих се и във „Винсънт Колидж“ и говорих с няколко бивши твои колеги. Оказа се, че наистина си преподавал ренесансова история, и при това си бил най-добрият. Дузина забележителни публикации, две книги за древното въоръжение и стратегия. А после изведнъж си се отказал от всичко, без някаква основателна причина. И ти като баща ми обикаляш света.

— Защо? — попита хладно Куоръл. — Какъв е баща ти?

— Професионален скитник като теб. Името Емерсън Еймс говори ли ти нещо?

Джонас ловко отряза няколко кръгчета лук.

— Да не би това да е същия Еймс, който написа „Съпоставяне“ преди няколко години.

— Същият си е.

— Боже Господи! Още си спомням, че тази книга предизвика истинска сензация. Когато се събрахме през почивката в колежа, почти всичките ми колеги я държаха в ръцете си. Винаги съм искал да се запозная с Емерсън Еймс. Къде е той сега? Написал ли е нещо друго?

— Да, написа, за съжаление. Татко реши, че вече мисли по-различно от времето, когато излезе „Съпоставяне“. Започна да пише книги, за които винаги бе мечтал.

— И какви са те?

Верити леко се намръщи.

— Уестърни. Можеш ли да повярваш? Мъжът, когото „Ню Йорк Таймс“ обяви за автор на годината. Имаше една статия, в която пишеше: „решително и смело определя и хвърля светлина върху съвременните несигурности и парадокси“. А после този смел гений захвърли всичко, за да обрисува живота на краварите от Тексас.

Джонас я наблюдаваше съсредоточено. После изведнъж избухна в смях. Плътният му глас изпълни кухнята. Очите му грейнаха.

— Мисля… — най-накрая успя да се овладее. — Мисля, че много ще си допаднем с баща ти. Трябва да се запозная с него.

— Имам предчувствие, че ще се срещнете и наистина ще си допаднете.

Джонас се засмя отново и подхвърли ножа във въздуха. Дъхът на Верити замря, гледайки кръговете, които описа острието във въздуха. За миг в главата й нахлуха представи за кръв и отрязани пръсти. Но в следващата секунда Джонас ловко хвана ножа за дръжката и продължи да реже, сякаш нищо не се беше случило.

— Да, така е, и аз имам същото предчувствие. С баща ти сме избрали еднакъв начин да живеем живота си. И двамата сме предпочели свободата пред академичната или литературна кариера.

— За мен това не е свобода, а по-скоро мързел. Намерили сте най-лесния начин да се справите с проблемите си — просто сте избягали от тях.

Усмивката се стопи от лицето на Куоръл. Когато заговори, гласът му бе остър като ножа в ръцете му.

— О, това е твърде много! Не всеки талант е благословия. Понякога може да е по-лошо и от проклятие. Уменията, които притежаваш, могат да те убият или да отнемат разсъдъка ти. Може би баща ти просто се отегчава от писането, но ти нямаш никакво право да осъждаш и мен.

Верити се намръщи. Очевидно бе, че той имаше право. Най-доброто, което можеше да направи, беше да смени темата.

— О кей, съгласна съм. Спорим за глупости. Хайде, свършвай с лука, защото морковите те чакат.

— Както кажеш, господарке. Може ли само един въпрос?

— Давай.

— Никога преди не съм работил във вегетарианска кухня — Джонас се усмихна невинно. — Ще ми обясниш ли защо използваш маслиновото масло точно от марката „Вирджин 4 4 Девствен, девица (англ.) — Б.пр. “?

— За салати, за някои ястия… Да знаеш, че твоите ученически шеги изобщо не са ми по вкуса. Маслото се казва така, защото е получено от вид зелени маслини.

— А, така ли било? Помислих си, че е отлежало на някой рафт като стара мома, която никога не е имала любовник.