Джейн Кренц: Сънят

— Какво? Ядът ти ти държи влага, колкото си искаш, но щом се успокоиш, искаш всички около теб да са нормални, нали?

— Така е по-добре. — Той я прегърна. Ръката му беше върху бедрото й, а устните му в косите й.

— Колби, искам да говоря с теб.

— Говори бързо. — Пръстите му пропълзяха по бедрото под дънките и се спряха на седалищните й части.

— Мисля, че не си мислил достатъчно за цялата тази ситуация.

— Коя ситуация? — Устните му бяха върху шията й. Даяна потрепери и с копнеж докосна рамото му.

— Ами, аз да съм тук в къщата.

— Щом имам желанието да понеса тази тъпа кучешка муцуна, какъв е проблемът?

— Ами, спането, от една страна. Имаш ли четвърта спалня?

— Не. Само три.

— Така си и мислих. И аз къде ще спя?

Той се отдръпна и я погледна в лицето искрено изненадан.

— Естествено, че ще спиш при мен. Къде мислеше, че ще спиш?

— Ами хлапетата? Да не мислиш, че трябва да ни видят задължително, че си лягаме заедно?

— Както ти и моят син отбелязахте, Брандън не е вече хлапе. Той вече знае, че спя с теб и няма нищо против. Още какво искаш?

— А Робин? — нетърпеливо попита Даяна.

— Ако тя е достатъчно голяма да спи с Брандън, значи е достатъчно порасла да осъзнае, че едни наистина възрастни хора като нас могат да спят заедно. А сега престани да се тревожиш за това. Решението вече е взето.

— От теб?

— Да. От мен. — Ръката му се прокрадна точно под гърдите й, а палецът му се плъзгаше към гънката между тях. — Кажи, какво взе за вечеря.

— Не си спомням сега. Само се сещам за десерта. — Тя му се усмихна, а пръстите й бродеха предизвикателно надолу по гърдите му до колана.

Той се усмихна.

— Означава ли това, че си ми простила?

— Означава, че съм готова да ти дам възможност да ми докажеш колко угризения имаш.

— Добра идея. Започвам веднага.

Даяна се засмя и хвана ръката му, която изучаваше гърдите й.

— Не. Вече е време да се захващаме за вечерята. Брандън и Робин скоро ще се върнат.

Колби измънка нещо под носа си и я притисна толкова силно, че тя изохка. Игривият смях в очите му бе заменен от някакво напрежение.

— Според мен, можем спокойно да кажем, че днес преживяхме първата си сериозна разпра.

— Това повод за празнуване ли е?

— Да. Така смятам. Да се надяваме, че си научила някои неща днес.

Тя го погледна с възмущение.

— Аз да съм научила някои неща? Какво трябваше да науча?

Погледът му блестеше и същевременно беше напрегнат.

— Че няма да ти позволя да си тръгнеш от живота ми заради някакво несъгласие. Запомни това, Даяна.

Тя не каза нищо. С пръст докосна твърдите му челюсти несъзнателно нежно. Но си помисли какво ли щеше да му струва да й позволи да си тръгне от живота му.

Дали щеше да я пусне, ако се окажеше, че е бременна?

Същата вечер Колби изчака Брандън и Робин да се заиграят на табла и хванал Даяна за ръка я поведе към стълбите.

— Лека нощ и на двама ви. Ще се видим утре сутрин — рече той, щом започна да се изкачва нагоре.

Брандън вдигна поглед от таблата и се усмихна на Даяна.

— Лека нощ.

Робин също вдигна глава за един кратък момент, но нищо не каза. Тази вечер тя не говореше много. На най-горното стъпало Даяна тихо рече:

— Мисля, че това момиче не ме харесва.

— Не се тревожи. Аз трябва да се притеснявам. Побиват ме тръпки от мисълта, че може да ми стане снаха.

— Според мен Брандън определено не мисли за брак. Но за Робин не съм толкова сигурна. Тя наистина иска да се омъжи и не желае да я молят да чака.

— Само се надявам, че няма да направи някоя глупост, като например да забременее.

Даяна мълчеше до него. Твърде късно тя осъзна глупостта на последната му забележка. Разбира се, тя я приемаше лично. Ако тя самата беше бременна…

По дяволите, жените са сложни души.

Колби отвори вратата на спалнята си и я бутна навътре. Обзе го порив на собственичество и удовлетворение, докато затваряше и я наблюдаваше как стои в центъра на най-личното му пространство. Той се облегна на вратата и й се наслаждаваше, докато тя се приближи любопитно до прозореца, после до нощното шкафче, и накрая до леглото.

— Това стаята ти като дете ли е? — попита тя и докосна една миниатюрна количка корвет, която той някога усърдно беше сглобил.

Колби кимна.

— Да.

Тя изучаваше количката.

— Трудно ми е да си те представя като малко дете. Той вдигна рамене.

— Голямата ми мечта, освен да напусна Фулбрук Корнърнс, беше да притежавам ветеран.

— И намери ли си?