Джейн Кренц - Сънят

— Но той си тръгваше — изхленчи госпожа Фулбрук. — Опитах се да говоря с него, а той си тръгна.

— Само защото започнахте да хулите баща ми — обясни Брандън, но не сваляше поглед от Хари. — И аз искам да говоря с вас, госпожо, но няма да ви позволя да кажете и една дума срещу баща ми.

Настъпи напрегната тишина и Маргарет Фулбрук въздъхна дълбоко.

— Отдръпни се, Хари.

— Но, госпожо…

— Казах, отдръпни се.

Хари беше явно много разочарован и неохотно се подчини.

— А сега върни се, момче, и ела да поговорим.

Брандън бавно се обърна.

— Давате ли дума, че няма да критикувате татко?

— Трудно ще е да не го критикувам — призна госпожа Фулбрук. — От двадесет години го правя. Но ще се постарая. А сега ела тук, нека отново погледна очите ти.

Даяна леко се усмихна, докато Брандън вървеше към баба си.

— Аз ще напазарувам, докато вие пийнете кафе — рече тя. Но нито Брандън, нито Маргарет Фулбрук й обърнаха внимание. Те бяха твърде заети да се гледат един друг в очите.

След час Брандън, потънал в мисли, остави Даяна и Спектър пред къщата й. По обратния път той почти не говореше, но проговори, когато Даяна понечи да слезе от джипа.

— Какво мислиш за нея, Даяна?

Тя седна на седалката обратно и се загледа в напрегнатото и загрижено изражение на Брандън.

— Тя е една огорчена, стара жена, която в продължение на двадесет години се е отричала от внука си. Сега те видя и съжалява за пропиляното време. Ти си единственото нещо, което й е останало.

— Стана ми жал за нея. Въпреки, че насъска стария Хари към нас.

— Днес ти се държа благородно и любезно с нея, Брандън. Даде й нещо, което тя не би могла да купи, нито да открадне, нито да вземе насила. Дълбоко в себе си го знае. — Даяна спонтанно се наведе през седалката и леко го целуна по бузата. — Само един истински мъж би се справил със ситуацията днес, точно като теб. Гордея се, че те познавам. — Тя излезе от джипа. Спектър изскочи до нея и тутакси се насочи към стъпалата на входната площадка.

— Даяна, почакай. — Брандън се изчерви като домат от думите й за неговата мъжественост, но изглеждаше доволен. — Според теб, какво да кажа на татко?

— Не знам. Предполагам, истината. Той сигурно е знаел, че щом си в града, тази среща е неизбежна. Мисля, че основното му притеснение, е било, че госпожа Фулбрук ще се опита да те нарани. Но щом разбере колко добре си се справил, ще се успокои. А ти наистина се справи блестящо, Брандън. Накара я да подгъне колене пред теб.

Брандън се усмихна.

— Не съвсем, но със сигурност не е онази инатлива стара сврака, за която татко говори.

— Може би преди двадесет години е била доста по-проклета.

Брандън натисна газта на джипа.

— Вероятно. Ще се видим по-късно, Даяна, и благодаря.

Даяна се загледа как изкарва джипа от автомобилната алея, след което се обърна към къщата.

— Хайде, Спектър, стари приятелю, да си направим закуска.

Но за първи път Спектър не се показа веднага при споменаването на храна. Той душеше около входната врата и издаваше странни звуци.

Даяна почувства хлад.

— Спектър? Какво има? Нещо не е наред ли? — Тя измъкна ключовете от чантата си и ги пъхна в ключалката на входната врата. Кучето нетърпеливо дращеше по мрежата.

Може би Колби беше вътре, помисли си Даяна. Но защо не излезе, когато чу джипа? Тя бавно превъртя ключа и инстинктивно се отдръпна, за да пусне първо кучето.

Спектър не се поколеба. Затрополи с едрите си лапи навътре и взе да души около масичката в коридора. Даяна бавно го последва, опитвайки се да разбере кое не беше наред в коридора.

Отне й цели три секунди, докато осъзнае, че малката масичка с празната ваза беше поставена от дясната страна на коридора, вместо от лявата.

Някой я беше преместил. Някой, който беше изучавал „Шокиращата долина“.

— Господи, Спектър. Някой целенасочено ме преследва. Някой се опитва да ме уплаши до смърт.

Който и да бе той, успяваше.

В продължение на още няколко секунди Даяна се взираше в масата и усещаше ускорения си пулс, както и студената влага по кожата си. Тя се опита да мисли разумно. Сигурно натрапникът отдавна си е тръгнал, уверяваше себе си тя. Спектър не би бил толкова спокоен, ако в къщата се криеше човек.

Тя мина покрай масата и се отправи към кухнята. Този път не й се наложи да търси конкретния параграф в „Шокиращата долина“. Книгата лежеше отворена на масата. Даяна се загледа в страница петдесет и шеста. В първия миг не успя да се концентрира. После думите се проясниха.