Чичо Шаму проследи цялото действие с бинокъл. Видя и това, как господин Майер бърка в джоба си и дава на Щауб голяма пачка пари. Как може да има такива хора, които дават хиляда пенгьо за един елен, убит от друг човек, и единственото удоволствие, което получават от това, е да лъжат у дома си, пред приятелите си, че… Не! Това е невероятно и толкова смешно, че дори не можеш да се развличаш от него, а трябва само да се отвращаваш.
Старият лесничей сърдито се обърна на токовете си и бързо тръгна към къщи. У дома каза, че срочно трябва да замине за града, и повери делата си на своя заместник-стажант.
— Кога ще се върнете? — запита стажантът. — Утре ли?
— Не, утре не! Ще говорим по телефона.
Едва дочака колата да тръгне, непрекъснато се оглеждаше към гората, страхувайки се, че швейцарецът ще се върне и ще го свари, а чувстваше, че не би могъл повече да го гледа в очите, така силно се срамуваше вместо него.
— Хайде! Хайде!
Тръгнаха тъкмо навреме. На завоя на пътя се показа Майер и след него — усмихващият се Щауб, който носеше разкошната коронеста глава на чудесния двадесет и втори елен.
Господин Майер безкрайно съжаляваше, че господин лесничеят е заминал.
— Тъкмо сега, когато убих най-хубавия си елен!… Сигурно много ще съжалява, че не го е видял… А беше тежък случай, защото беше така скрит в гъсталака, че не виждах почти нищо друго от него освен рогата му… Обаче ако човек има малко опит и може да прецени къде да стреля, за тази работа е нужно само хладнокръвие и вярно око… А за тях пък не трябва да ходя до съседа, слава господи!
© Чато Калман
© 1979 Валентин Русев, превод от унгарски
Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010
Издание:
Ловни разкази
ДИ „Земиздат“, София, 1979
Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска
Редактор: Радка Гоцева
Художник: Иржи Красл
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17607)
Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00
Пенгьо — парична единица в Унгария до 1 август 1946 г., когато след хиперинфлация е заменена с форинт. — Бел. (moosehead)