Чато Калман - Елените на господин Майер

Щауб тихичко се смееше, докато хвърляше главата и изтриваше кървавата си ръка о̀ панталоните.

— Добре стреля тоя господин! — каза той на унгарски. — Щом се прицели, това беше краят на елена.

Господин Майер неспокойно завъртя главата си.

— Вас загт ер? — запита той — Вас заген зи?

— Че много хубаво стреляте, господин Майер! — отговори чичо Шаму.

Господин Майер скромно сви рамене:

— Майн гот! Не е чак толкова голяма работа! Е, вървете си, обърна се той към Щауб, — обварете черепа така, както Ви казах… И тогава ме събудете. А другото вече го знаете!

На чичо Шаму му направи впечатление, че Щауб застана в стойка мирно, като че ли беше глътнал шомпола на пушката. Искаше да го попита колко бакшиш е получил от швейцареца, но след това се отказа. Не бива да се фамилиарничи с хората, защото от това се разхлабва дисциплината. Каза му само това:

— Не забравяй да изчистиш оръжието! Иди вътре и му го поискай.

— Той не стреля с онази — отговори Щауб, — с тази стреля. — И показа висящата на врата му чудесна двуцевка. — Преди малко ми я даде — добави Щауб за обяснение.

… На другата сутрин швейцарецът пак замина с Щауб и следобед вече беше донесен новият елен. Това беше неповторим осемнадесетак, най-хубавият в гората. Сърцето на чичо Шаму се сви и той започна да се кара на горския, когато останаха насаме.

— Как по дяволите намерихте точно този? Същата работа щеше да свърши и дванадесетак или четиринадесетак, това можеше да ти дойде и на тебе на ума, да не убивате най-хубавия.

— Показвах му два преди това, но той само махаше с ръка. Когато чу гласа на този, така тръгна към него, като че ли искаше да го настигне с бягане…

Вечерта на четвъртия ден донесоха главата и на третия елен. Това беше шестнадесетак. Господин Майер топло разтърси ръката на чичо Шаму:

— Наистина много благодаря!… Дори и не съм мислил, че със сравнително малко усилия ще се сдобия с такива чудесни трофеи.

Същия ден вечерта разговаряха още доста дълго време. Господин Майер наново и наново разказваше как и при какви условия бяха ударени трите елена. Правеше го с вълнение и без всякакъв оттенък на самохвалство, което подхождаше само на един чистокръвен ловец. Чичо Шаму му прости, и то дотолкова, че когато се прощаваха, обеща, че ако в бъдеще пак продават елени, преди да даде обявлението, първо да съобщи на него. В себе си се надяваше, че в бъдеще условията ще се подобрят и вече няма да продават елените, значи можеше да обещае.

Условията обаче не станаха по-добри, а, напротив, влошиха се. Така че пак дойде ред да се продават елени. Сега вече и чичо Шаму не се дърпаше, защото и неговото семейство чувстваше икономическата криза, и то доста често. По-скоро се чудеше на това, че Щауб не само живее добре, ами купи и 18 декара земя.

От какви пари? От тая заплата ли? Не може да бъде.

Щауб отговаряше:

— По-големият брат на жена ми почина. От него наследихме.

След това — понеже елените тук-там вече ревяха — попита с уважение:

— Господин главен лесничей, моля да не ви обижда въпросът ми, тази година дали ще дойде швейцарският директор, оня, който беше тук миналата година?

В джоба на чичо Шаму вече лежеше писмото, в което господин Майер пишеше, че е готов и тази година да купи четири елена, само би желал да получи отговор на това, дали още е там горският по име Щауб и дали ще може пак той да го съпровожда, защото би му било неприятно да се запознава с нов човек, след като този вече знае всичките му навици.

— Хм — каза чичо Шаму с безразличен глас, но наблюдавайки с ъгъла на очите си Щауб, — онзи господин Майер ли? Възможно е да дойде. Не зная. Но защо питаш?

— Само защото ми даде много добър бакшиш. И сега би било добре, при тия времена… Вече съм му избрал и елени… Четири. Два дванадесетака, един четиринадесетак и един чудесен шестнадесетак. Само дано не отиде на друго място…

— Ами откъде знаеш, че тази година иска да убие четири.

— Лани казваше, че при същите условия би убил още четири, ако дойде пак…

През главата на чичо Шаму премина една мисъл, но той я отхвърли.

Глупости! Та това е невъзможно. Не би имало никакъв смисъл. И без друго… Сигурно момчето е много умело и господин Майер си мисли, че друг не би могъл да му покаже такива силни елени… Макар че нали тоя проклетник каза и миналата година, че господин Майер сам си избирал елените… Хм?… Тук нещо не е наред.

На глас обаче каза само това:

— Ами възможно е да дойде и тази година… Още не зная.