Луис Карол - Алиса в огледалния свят

— Имаш една минута да помислиш и да кажеш отговора — рече Черната Царица. — През това време ние ще пием за твое здраве. За здравето на Царица Алиса! — извика тя високо и всички гости започнаха да пият, и то по доста чудноват начин: някои нахлупиха чашите върху главите си и ближеха питието, което се стичаше по лицата им. Други обърнаха шишетата и пиеха виното, както течеше от края на масата. А три същества (които приличаха на кенгуру) скочиха в чинията с печеното и започнаха да ближат соса, „също като прасета в корито“, помисли Алиса.

— Трябва да благодариш за пожеланията с тост — каза Черната Царица и се намръщи.

— Ние ще те поддържаме, знаеш — пошепна Бялата Царица, когато Алиса стана послушно, за да благодари. Тя беше малко уплашена.

— Много ви благодаря — пошепна тя в отговор, — но аз мога и без ваша помощ.

— Няма да я бъде! — каза Черната Царица решително. Затова Алиса се подчини почти доброволно.

(„А те така ме притискаха! — обясни тя по-късно, когато разказваше на сестра си историята на празника. — Мислех, че искат да ме смачкат!“)

И наистина, за Алиса беше много трудно да стои неподвижна, като държеше тоста, защото двете Царици я притискаха от двете страни толкова силно, че я вдигаха във въздуха.

— Ставам, за да благодаря… — започна Алиса. Както говореше, тя се издигна доста високо над земята, но се улови за края на масата и успя пак да се смъкне.

— Пази се! — извика Бялата Царица, като хвана с две ръце Алиса за косите. — Ще се случи нещо!

Тогава (както Алиса описваше по-късно) в един миг се случиха разни неща. Всички свещи пораснаха до тавана и заприличаха на леха от тръстики с бенгалски огньове на върха.

Колкото за бутилките, всяка от тях взе по две чинии, които си сложи за криле, и с вилици вместо крака започнаха да летят на всички страни. „Те приличат съвсем на птици“ — си помисли Алиса, доколкото можеше да мисли в ужасната бърканица, която настъпи.

В този миг тя чу дрезгав смях до себе си и се обърна, за да види какво става с Бялата Царица. Но вместо Царицата на креслото седеше овнешкият бут.

— Аз съм тука! — извика един глас от супника и Алиса се обърна навреме, за да види доброто кръгло лице на Царицата, което й се усмихна за миг от края на супника и потъна в супата.

Не трябваше да се губи нито миг. Вече някои гости лежаха по чиниите, а супената лъжица вървеше по масата към Алиса и й правеше нетърпеливо знак да се махне от пътя.

— Не мога вече да търпя всичко това! — извика Алиса, скочи и дръпна покривката с две ръце. Веднага чинии, подноси, гости и свещници изпопадаха с трясък на пода.

— А пък тебе! — продължи Алиса, като се обърна гневно към Черната Царица, която смяташе за причина на цялата бъркотия… Но Царицата вече не седеше до нея. Тя внезапно се беше смалила като кукличка и качена на масата, гонеше лудешки собствения си шал, който се влачеше зад нея.

При всяко друго време Алиса би се учудила на това. Но сега беше твърде ядосана, за да се учудва на каквото и да било.

— А пък тебе — повтори тя, като хвана малкото същество тъкмо когато то прескачаше една паднала на масата бутилка — ще те превърна на коте, така да знаеш!

Както говореше това, тя вдигна дребосъчето от масата и започна да го клати напред-назад с всички сили.

Но Черната Царица не се противеше. Само лицето й стана много малко, очите й — големи и зелени, и както Алиса продължаваше да я разтърсва, тя започна да става по-къса, по-дебеличка, по-мекичка, по-кръгличка, и…

и тя наистина се превърна накрая в коте.

— Ваше Черно величество, не трябва да мъркате толкова силно — каза Алиса, като потърка очи и се обърна към котето почтително, но с известна строгост. — Вие ме събудихте от един, о! толкова хубав сън! И ти беше през пялото време с мене, Кити, през цялото ми пътуване в Огледалния свят. Знаеш ли това, мила?

Котките имат много лош навик (забеляза веднъж Алиса): каквото и да им кажеш, само мъркат.