Джон Каре - Вечният градинар

— Мамицата им! — провикна се яростно той сякаш за да му олекне.

— Знам — отвърна Удроу.

— Горкото момиче. На колко години беше? Направо дете!

— На двайсет и пет. — Откъде, по дяволите, знам това? — Приблизително — добави той, за да не прозвучи прекалено категорично.

— Изглеждаше на осемнайсет. Тоя загубеняк Джъстин с неговите цветя…

— Знам, знам — повтори Удроу.

— Гита знае ли?

— Отчасти.

— Какво ще прави сега? Та той дори няма кариера като хората. В края на мандата му се готвеха да го изритат. Ако Теса не беше загубила бебето си, щяха да са му видели сметката при първото съкращение. — Колъридж, който не можеше да стои на едно място, направи няколко крачки и застана в другия край на стаята. — Роузи хвана еднокилограмова пъстърва в събота — изтърси ядно той, сякаш в това имаше нещо нередно. — Какво ще кажеш?

Той имаше навик да печели време с отвличащи вниманието изказвания.

— Възхитително — измърмори лоялно Удроу.

— Теса щеше да е във възторг. Винаги е твърдяла, че Роузи ще се справи. А Роузи направо я боготвореше.

— Сигурно.

— Отказа да я яде, представи си! Два дни се опитвахме да я държим жива в леген с вода, докато накрая я погребахме в градината. — Изправи рамене, което беше знак, че разговорът отново преминава по същество. — Това не е краят на историята, Санди. Тепърва ни чака голяма бъркотия.

— Знам.

— Оня гадняр Пелегрин цяла сутрин ми хленчи да сме се опитали да ограничим размера на щетите. — Сър Бърнард Пелегрин беше един от така наречените мандарини на Форин Офис, пряко отговарящ за Африка и заклет личен враг на Колъридж. — Как мога да огранича размера на щетите, които дори не знам какви са, по дяволите! Новината му е провалила тениса, това поне е сигурно.

— Била е с Блум четири дни и нощи, преди да умре — каза Удроу, като хвърли поглед към вратата, за да се увери, че е плътно затворена. — Ако това не са щети, здраве му кажи. Ходили са в Локи, до Туркана. Спали са в едно бунгало, друго не знам. Цяло село хора са ги видели заедно.

— Благодаря. Благодаря ти много. Тъкмо това исках да чуя. — Забил ръце в джобовете на торбестите си панталони, Колъридж бродеше из стаята. — Къде, по дяволите, е тоя Блум?

— Търсят го под дърво и камък, доколкото знам. За последен път е видян в джипа до Теса, когато са потегляли за разкопките на Лийки.

Колъридж се добра до бюрото си, пльосна се на стола и се изпъна назад, сплел пръсти зад тила си.

— Значи Блум го е извършил — обяви той. — Забравя за образованието си, превърта, реже им гърлата, задига главата на оня Ноуа за сувенир, заключва джипа, преобръща го и изчезва. Кой не би сторил същото на негово място? По дяволите!

— Ти го познаваш не по-зле от мен.

— Нищо подобно, стараех се да го избягвам. Не си падам по примадони в хуманитарния бизнес. Къде се е дянал тоя тип? Къде е сега?

В съзнанието на Удроу се преплитаха образи. Доктор Блум от Западна Африка — брадатият Аполон на коктейлния елит в Найроби, красив, остроумен, чаровен. Блум и Теса един до друг, заобиколени от прехласнати гости, докато любимецът на старите моми Джъстин мърка като добре възпитан котарак, раздава ослепителни усмивки и питиета. Доктор Арнолд Блум, ветеран от войната в Алжир, със сериозен тон разяснява от трибуната на Обединените нации здравните приоритети при бедствени ситуации. Блум към края на приема, отпуснат на някое канапе, с празен поглед. Човек, чиито тайни са погребани дълбоко под земята.

— Не можех да ги отзова, Санди — казваше в този момент Колъридж с твърдия глас на човек, който е навестил собствената си съвест и се е върнал морално пречистен. — Никога не съм смятал, че влиза в задълженията ми да провалям кариерата на някого само защото жена му си разтваря краката малко по-лесно, отколкото трябва. Вече сме в новото хилядолетие. Всеки има право да си съсипва живота както намери за добре.

— Разбира се!

— Тя вършеше отлична работа в гетата, каквото и да приказваха за нея в клуба. Вярно, момчетата на Мой не си падаха по нея, защото често ги настъпваше по палците, но я питай останалите африканци — направо мрат за нея!

— Дума да няма! — съгласи се Удроу.

— Вярно, прекалено много се бе отдала на тая полова осъзнатост. Но какво лошо има в женското равноправие? Да дадем Африка на жените, може пък и да се оправи положението.

Милдрен влезе, без да почука.

— Обаждат се от Протокола на Външно, сър. Тялото на Теса току-що било докарано в моргата и молят някой да я идентифицира още сега. А от медиите ще ни разкъсат за изявление.