Константин Карапетров - Светлите блянове на гения

Възпитан в християнски дух, Моцарт постепенно прозира непреодолимата пропаст между теоретичното излагане на Христовото учение и всестранната духовна и материална корупция на църковните служители. Той напуска лоното на католицизма и приема масонството — едно колкото религиозно, толкова и социално-политическо движение. Приобщава се с искреност и сериозност към хуманните, макар мъгляви идеи на масоните за братство и любов между хората. Преследването на масонските ложи от австрийския император Леополд II говори, че те са опасни за самодържавието носители на политически и религиозен либерализъм, отдушници за потиснатото трето съсловие. Плод на масонските идеи на Моцарт е създаването на операта „Вълшебната флейта“, въплъщаваща победата на светлината над тъмните сили и разрушението, една борба, водена по моцартовски — без кръвопролития и жертви. Естествено обществено-политическият идеал на композитора, както и на повечето философи-просветители, е утопичен. Те очакват феодализмът да загине под влиянието на критиката на разума. Моцарт остава наивен социален бунтар. Музиката му излъчва оптимистичната вяра в предстоящото побратимяване на хората и народите, идея на абстрактния хуманизъм.

Все повече отдалечаващ музиката си от вкусовете на своите „меценати“, Моцарт започва да разговаря с тях от почти равноправна позиция: мъжествено, смело, откровено, понякога дори гневно. Всичките му „покровители“, откупващи произведенията му за жалки суми, един след друг се оттеглят от него. Остават му самотата, мизерията, болестите, смъртта. Един от най-великите синове на човечеството става жертва на буржоазно-аристократическа Европа. Извършено е голямо престъпление срещу културата: убит е морално и физически един духовен титан. Не случайно два века по-късно Егзюпери формулира еталона за трагичната загуба на неповторимите личности: „Измъчвам се от това, че във всеки човек може би е убит един Моцарт.“ Опитите да се докаже, че Моцарт загива като лична жертва на отровилия го от завист Салиери, остават без подкрепата на сигурни факти. Действително преди смъртта си Салиери признава, че е извършил приписваното му злодеяние. Ала съществуват медицински твърдения, че през последните си години италианският композитор е бил душевно болен, че признанието му е само болезнено бълнуване. Салиери действително е бил завистлив човек, защото по-късно застава на пътя и на друг гений — своя ученик Шуберт. Ала дори да приемем, че Салиери е прекият убиец на Моцарт, не трябва да се забравя, че в края на краткия си живот залцбургският композитор е бил с вече непоправимо подкопано здраве. Нежният и безкрайно талантлив човек, изхабил жизнените си сили в борба за създаване на голямо новаторско изкуство и в жестоки сражения с могъщите враждебни сили, не можеше да не загине.

Книгата на Дейвид Вайс „Възвишено и земно“ представлява ценно постижение — тя цялостно пресъздава лика и живота на бележития творец. Автентичността на фактите, плод на дългогодишните проучвания на писателя, точността на проникването в творческите замисли на композитора стават повод за високата оценка, която известният съветски музиковед и изследовател на Моцартовото творчество Игор Белза дава на труда на Вайс: „За всеки музиковед би било чест да може да напише неговия анализ за формирането на творческия облик на Моцарт, станал такова неповторимо, уникално явление в своята област, както например Данте, Леонардо или Пушкин.“ Вайс разкрива съдбата на Моцарт от реалистична, правдива, прогресивна позиция. Неговият роман е още една сурова присъда над класово антагонистичното общество, унищожило човека и твореца.

© 1986 Константин Карапетров

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat

Издание:

Дейвид Вайс. Възвишено и земно

Рецензенти: Димитър Зенгинов, Цветана Калудиева

Редактор: Красимира Тодорова

Редактор на издателството: Екатерина Дочева

Художник: Божидар Икономов

Художествен редактор: Григорий Зинченко

Технически редактор: Грета Валтер

Коректори: Антоанета Петрова, Петя Величкова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12600]

Последна редакция: 2009-08-28 14:27:34