Ангел Каралийчев: Жената от жеравското гнездо (Японска народна приказка)

Мъжът не й повярвал. Триста жълтици са нечувани пари! Но все пак взел платеца и го отнесъл в града при най-богатия търговец.

— Ще ми купиш ли платеца? — попитал той. Търговецът разгледал плата и попитал:

— Колко искаш за него?

— Отстъпвам го за триста жълтици.

— Тъй да бъде! Ще ти наброя триста жълтици и отсега нататък ще пазя този плат, който е по-мек от перушина, по-лек от пух. Той ще ми бъде най-голямата домашна скъпоценност.

Наброил търговецът триста жълтици на сиромаха и от този ден нататък неговото семейство заживяло охолно. Минало що минало, веднъж жената рекла на мъжа си:

— Нашата дъщеричка порасна и вече може да готви и да се грижи за тебе. Аз за себе си съм спокойна. Настъпи времето за нашата раздяла.

Мъжът й се смаял:

— Какво се е случило? Защо приказваш такива думи?

— Аз много се потрудих за тебе, мое мъжленце, изгубих всичките си сили и вече е време да взема по-раншния си образ. Знай, че аз не съм човек, а съм оная жеравица, която ти някога спаси под падналото дърво. Аз исках да ти се отплатя за твоята добрина, но повече не мога да бъда при теб. Затуй ти оставям една дъщеричка. А пък аз, погледни каква съм станала! Ами че аз всичките си пера съм отскубнала, за да изтъка чудесното платно!

Превърнала се тя пак на жеравица и мъжът й тогава видял, че тя цялата е оскубана, кожата й е червена и гола, останали са само тук-таме правички перца. Размахала крила жеравицата, с труд се вдигнала нагоре и литнала към планината.

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13223]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00