Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Monstradamus

А накъде трябва да се завие в лабиринта?

Nutscracker

Да се следва дискурсът.

Monstradamus

Интересно.

Nutscracker

Честно казано, така и не разбрах какво е дискурс, макар косматият само за него да говореше.

Monstradamus

Нещо като лепило, което окончателно залепва шлема на ужаса. След това е невъзможно да го свалиш.

Nutscracker

Не ме плаши.

Monstradamus

Ти мен плашиш вече цял час. А имаше ли жени кандидатки?

Nutscracker

Да. Едно много симпатична юница, която приличаше на психиатър. И емблемата й подхождаше — бик, окован с верига на кушетка. Вече не помня всичко, което каза, но основната мисъл бе следната: има само един начин да победиш Минотавъра — като престанеш да се приемаш за жертва. Тогава той просто изчезва. Всеки си има свой Минотавър, каза тя, но всъщност не той преследва нас, а ние него. А лабиринта, в който го търсим — това са допаминовите вериги на насладата, които се вият в човешкия мозък и освен това са неповторими както отпечатъците от пръсти. Що се отнася до това как е правилно да се движим из лабиринта, то е съвсем просто. Да допуснем, че се намирате на разклонение, от което започват десет еднакви коридори. Естествено, за да изберете по кой от тях да продължите, трябва да се ръководите не от страхове и суеверия, а от здравия разум.

Monstradamus

И ти направи ли своя избор?

Nutscracker

В какъв смисъл? Измежду коридорите ли?

Monstradamus

Не, между кандидатите.

Nutscracker

Не ми е много ясно какъв е залогът за този избор? На какъв пост и за какъв срок? И как ще ме изведе от лабиринта, щом в стаята няма нито врата, нито прозорци?

Monstradamus

През телевизора. Не виждам друг начин. Ти би трябвало добре да го разбираш. Спомняш ли си още нещо?

Nutscracker

Прегледах всичко на забързан каданс, слушах по една до пет минути на предаване, колкото да разбера за какво става въпрос. Докато говорят, струва ти се ново и интересно. Но щом превъртиш касетата — всичко си забравил. Някакъв американец обясняваше, че лабиринтът — това е интернет. В него живеела някаква същност, която прониква в съзнанието ни. Това бил Минотавъра, който в действителност не е човекобик, а човекопаяк. Щом имало world wide web 4 4 Световна мрежа (англ.). — Б. ред. , каза той, трябвало да има и soul sucking spider 5 5 Смучеш, души паяк (англ.). — Б. ред. . Обясни още защо Минотавъра има две имена. Оказа се, че "Минотавър" е политически коректния вариант на „Астериск“. Затова всеки път, когато искаме да кажем „Астериск“, трябва да казваме „Минотавър“. На свой ред „Астериск“ е политически коректният вариант на „Минотавър“, затова всеки път, когато искаме да кажем „Минотавър“, трябва да казваме „Астериск“. Така че по принцип могат да се ползват и двете имена, но винаги обратно на желанието ни. Имаше един интересен немец, който пък твърдеше, че Минотавърът е духът на времето, Zeitgeist, който се проявил чрез болестта луда крава, откъдето и символичното му представяне като човек с глава на бик. В изкуството му съответства постмодернизмът, който е истинска луда крава на културата, принудена да се храни с праха на собствените си кости. А в политиката е това, което виждаш и чувстваш, когато включиш телевизора. Имаше и някакъв италианец, целият в черно, които заяви, че Минотавъра — казваше „Мондотавър“ — е същество, чието физическо тяло е масата от долари. Глупаво е да се вярва, че всичко се управлява с пари — защо с пари, а не от самите пари? Мондотавъра това е нечистият дух, който властва над света, заставяйки всички хора, без изключение, да бродят в смрадливия лабиринт на червата си. А двата му рога… Забравих.

Monstradamus

Няма значение, мога да си представя.

Nutscracker

После се яви свещенослужител с добри очи, който обясни, че създателят на лабиринта е нашият спасител, който много ни обича. Както например, каза той, се обичат малки дечица.

Monstradamus

И какво предлагаха те?

Nutscracker

Всичко се свеждаше до това колко пъти трябва да се завие надясно, колко наляво и в каква последователност. Всеки възнамеряваше да го прави по свой начин.

Monstradamus

Може би това е решението. Не да се мисли къде е изходът, а да се разбере, че животът е кръстопът, на който стоиш точно в този момент. Тогава лабиринтът изчезва — нали целият той съществува единствено в ума ни, а в реалността пред нас стои само простият избор накъде да продължим.