Ф. Уилсън - Крепостта

Глен я взе на ръце и я понесе към леглото, смъквайки останалите дрехи, докато устните му продължаваха да я обсипват с удоволствие. Само след миг и неговите дрехи се озоваха на пода и после Глен се наведе над нея. Ръцете на Магда, пробудени от свой вътрешен глас летяха по тялото му, сякаш за да се уверят, че е истински. В следващия миг той я покри с тялото си, проникна в нея и след първият болезнен напън, тя почувства че е вътре и е чудесно.

О, Божичко! — мислеше си тя, докато се гърчеше в спазмите на екстаза. Това е значи! Нима съм го пропускала през всичките тези години? Нима за него си шепнеха другите жени, като за някакъв срамен и потаен акт. Не може да бъде! Та това е неописуемо! А и нищо не съм пропуснала, защото с никой друг мъж, освен Глен, нямаше да ми е толкова хубаво.

Той започна да се движи вътре в нея и Магда последва ритъма му. Удоволствието нарасна, удвои се и се учетвори, докато накрая Магда си мислеше, че ще се пръсне. Тя почувства, че тялото на Глен замира и в същия миг долови как нещо се надига в нея. Ето го. И когато тялото й се изви нагоре, пръстите й се заровиха в чаршафа, а краката й се разтвориха встрани, Магда Куза видя как света се разширява, пропуква се и се пръска на хиляди частици сред огън и пламък.

Измина известно време, преди да се събере отново, под ритъма на задъханото й дишане.

Целия ден прекараха в тясното легло, шепнеха си, смееха се, разговаряха, изучаваха се един друг. Глен знаеше толкова много, разказваше й най-различни неща и сякаш я запознаваше с нейното ново тяло. Беше нежен, търпелив и чувствен, като отново и отново я извеждаше на върховете на удоволствието. Беше й първият любовник — не му го каза, а и не се налагаше. Знаеше, че за него не е първата жена, но това нямаше значение. И въпреки това, чувстваше истинско облекчение в него, сякаш не беше се любил от много време.

Беше влюбена в тялото му. За Магда, мъжката физика беше terra incognita. Питаше се, дали мускулите на всички мъже са толкова твърди и толкова близо до кожата. Косата на Глен бе искрящо червена, гърдите и корема му бяха покрити с безброй белези, стари потъмнели резки по мургавата му кожа. Когато го запита за тях, той обясни, че били от нещастен случай. А сетне заглуши въпросите й, като отново започна да я люби.

Едва когато слънцето се скри на запад, двамата се облякоха и излязоха на разходка, ръка за ръка, спирайки от време на време, за да се прегърнат и целунат. На връщане в страноприемницата видяха, че Лидия слага масата за вечеря. Магда изведнъж осъзна колко е гладна и двамата се настаниха край масата. Магда с мъка откъсваше очи от Глен, задоволявайки единия глад, докато другият отново започваше да расте. Цял един нов свят се бе разкрил пред нея днес и тя беше жадна да го изследва отново.

Нахраниха се припряно и пожелаха на съдържателя лека нощ, като деца, които бързат да се наиграят преди да се е стъмнило. Почти се надбягваха нагоре по стълбите, Магда отпред, смееща се, повела Глен към нейната стая. Към нейното легло. Веднага щом се затвори вратата зад тях, те започнаха да смъкват дрехите си, хвърляха ги където им видят очите, после се вкопчиха и притиснаха в тъмното.

Часове по-късно, докато лежеше в прегръдката му, намерила най-сетне покой в себе си и света, Магда за пръв път осъзна, че обича. Магда Куза, затворена в себе си, отдадена на книгите беше влюбена. Никога, никога досега не беше изпитвала нищо подобно към който и да е мъж. Той я желаеше. А тя беше влюбена в него. Не му бе признала, нито пък смяташе да го стори. Поне още известно време. Докато Глен й признае. Знаеше, че и той изпитва към нея същите чувства и това й стигаше.

Тя се сгуши в него. Днешният ден й стигаше за цял един живот. А и беше почти непоносимо да се гледа в бъдещето. В едно бе сигурна — едва ли някой бе изпитвал толкова много удоволствия от тялото си само за един ден. Едва ли. Тази нощ в леглото щеше да заспи съвсем различна Магда Куза от онази, която се бе пробудила сутринта. Сутринта… която изглеждаше така далеч. И онази, другата Магда й изглеждаше непозната. Приличаше й на сомнамбул, докато тя бе живата, пробудената, истинската. И всичко щеше да е наред.

Магда притвори очи. До ушите й достигаха тихите чуруликания на малките птички отвън. Гласовете им като че ли бяха спаднали и в тях се долавяше отчаяна нотка. Преди да помисли върху това, тя вече бе потънала в сън.

Той разглеждаше лицето на Магда в мрака. Спокойно и невинно. Лице на спящо дете. Глен я притисна към себе си, внезапно уплашен, че може да я загуби.