Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

С цел във ФСБ да не се сетят на какво се крепи тайният му свят, Стьопа не попита Простислав кои хексаграми са с номера „29“, „34“ и „43“ и честно гадаеше по всеки повод, като чакаше деня, когато числата сами ще дойдат при него, за да разкрият древните си лица.

„Книгата на Промените“ пожела да му разкрие първо числото „29“. Когато Стьопа донесе поредната хексаграма в ГКЧП, Простислав поклати глава и потъна в мълчание.

— Въпросът сериозен ли е? — попита накрая.

— Защо? — на свой ред попита Стьопа.

— Ами защото — изкашля се Простислав — по-лошо от това може да е само черната земя. Номер двайсет и девет — „Повторна опасност“.

След като с доста труд изцеди смисъл от думите му, Стьопа си изясни следното: номер „29“ беше символ на удвоена опасност — пропаст в пропастта. Смисълът на ситуацията се изразяваше отлично от поговорката „Сега ще видиш що ще видиш“. В единия проблем беше скрит друг, зад ужаса се спотайваше ужас и нямаше какво друго да чака освен оскъдните затворнически дажби. Хексаграмата беше симетрична и приличаше на два огромни зъба в зинала паст — бяха обозначени с двете силни линии между четирите слаби. Нямаше как да се избегне и му оставаше единствено да чака, осланяйки се на слабата надежда, че съдбата ще му подхвърли въже, по което да се измъкне от бездната. Двете слаби линии в центъра напомняха на протока между Сцила и Харибда — можеше да успее да мине, а можеше и да не успее. С други думи, ако някой поискаше от Стьопа да изреди всички мрачни асоциации, които след известен личен опит му навяваше числото „29“, щеше да е почти същото.

Хексаграма номер „43“, която се падна след няколко дни, се наричаше „Пробив“. Простислав я характеризира съвсем кратко:

— Двоен филтър!

Стьопа го разбра съвсем ясно: четирийсет и трета позиция предполагаше, че трябва да си затваря устата. А пък ако я отвори, да говори само за работа, без да се увлича по риторични фигури, за които може да му потърсят отговорност. Всичко останало, за което дрънкаше Простислав — дъждът, който мокрел самотния пътник, оръжията нощем и така нататък — беше тайнствено и приличаше на вълшебна китайска приказка за демони и студенти. Стьопа запомняше всичко, но не разбираше нищо, докато не чу сбитото обяснение на цялата хексаграма.

— Значи така. Тук имаме пет силни линии отдолу и една слаба отгоре. Тоест отдолу напира яко, а отгоре почва да поддава вече от тая сила и да се къса. Бе, типичен перитонит след агнешко със спанак. С други думи — пробив.

Образът се стори на Стьопа много подходящ — думата „перитонит“ отговаряше точно на онова, което очакваше да чуе за този номер.

„34“ се позабави доста, след безкрайни „Стиснати зъби“, „Кавги“ и „Войски“. Заветното число пак подлагаше верността на Стьопа на изпитание — и реши да го възнагради чак когато в нея не останаха никакви съмнения.

— Ууу, трийсет и четвърта! — изблея Простислав. — Глей, глей ква мощ бе! Яка! „Мощта на Великото“. Значи около тебе, грешния, са се събрали тъмните сили и ти викат: „У, педал!“ А ти им викаш: „Кой е педал бе? Вие сте педали! Сега ще ви науча аз вас, сега ще ви дам да разберете!“ И тъмните сили значи ти се надупват идеално, от първа до шеста позиция. Само че рогцата им трябва да ги кършиш внимателно, за да не се издъниш на третата черта, тя винаги е кризисна. Изобщо — разкош. Много благоприятно става — да де, то си е хубаво да ти става. Особено ако ти е като стърчишка, хе-хе…

Запознанството с „Книга на промените“ потресе Стьопа. Оказа се, че тайният смисъл на числата, чието знание той смяташе за своя привилегия, е бил много добре известен на древните китайци. Нещо повече — Стьопа, който беше изучил само три числа, нямаше какво да добави към описанието им в Книгата — а в нея имаше цели шейсет и четири!

Чувстваше се ужасно, все едно някой беше отворил широко всичките му тайни врати. Дори сънува, че стои гол пред цяла зяпаща тълпа. Скоро обаче настроението му се промени. Той разбра, че тайната все така си остава тайна. Заради предприетите мерки за сигурност беше убеден, че ФСБ все така не знае нищо. А съвпадението на онова, което му беше известно за числата „29“, „43“ и „34“, с това, което казваше за тях „Книгата на промените“, беше добър знак: той сам, без ничия помощ, беше успял да разшифрова част от тайното уравнение на Вселената.

Знанието му не беше шизофрения. Беше обективно, общодостъпно и подлежеше на проверка. Но това съвсем не означаваше, че е разжалвай до редови човек. Между него и всеки друг читател на „Книгата на промените“ имаше една разлика. Стьопа не само познаваше свойствата на числото „34“, но и беше в особени отношения с него още от дете. Именно това беше най-голямата му тайна.