Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Слушай, свинчо — каза Мюс. — Да не съм те чула вече да говориш така! I was in a gay and lesbian family 8 8 Родена съм в семейството на гей и лесбийка — Б.р.изд. , както е било навремето при вас с работническо-селския произход, и ако още веднъж те чуя да казваш „путкобъркачки“, те напускам завинаги… Ясно ли ти е?

Стьопа кимна уплашено — вече съжаляваше за необмислените си думи.

— Вие изобщо не разбирате какво означава търпимостта към чуждия начин на живот. Да не говорим за moral tolerance. Виж това там — Мюс кимна към телевизора — по Би Би Си даваха новините и за миг се беше мярнал поп дуетът. — Нашето общество се стреми да осигури на потребителя не само евтин бензин, но и моралното удовлетворение от протеста срещу метода, по който го произвеждат. Непрекъснато излъчват разгорещени дебати, в които смъкват маските на разни прочути фарисеи — и това е при всяка война. И всички си живеят спокойно. А вие всичките искате да си прегризете гърлата. Без теледебати, без протести, все едно не е станало нищо. Защото обществото ви е недоразвито, understand? Жалка работа. Защо например не протестирате срещу Чечня?

Стьопа си спомни Муса и Иса и си помисли:

„Да бе, я протестирай, като единият е на кокаин, а другият на хероин. Знаеш ли какво ще стане? Ако не бяха джедаите, и банката нямаше да я има вече.“

— Защо? — повтори Мюс. — Нали и на вас после ще ви е по-интересно да гледате телевизия!

— Ами така — навъсено отговори Стьопа. — Щото сме свине.

— Именно. Пък сте седнали да ми говорите за някаква си духовност. И това е най-малкото! Вие, руснаците, непрекъснато повтаряте, че Западът бил бездуховен. Че изповядвал краен материализъм and so on. Обаче това е поради елементарната примитивност на вътрешния ви живот. Все едно някой Afro-African от екваториалните джунгли да реши, че Ватиканът е абсолютно бездуховно място, понеже никой не си маже челото с кръв от бял петел.

— Никога не съм казвал, че Западът е бездуховен — почна Стьопа, за да се опита да се разграничи от колективната руска вина, но Мюс не му обърна внимание.

— Току-що ви пуснаха от вмирисаната ви тъмна казарма и вие сте слепи като къртици на слънце. You totality miss the point 9 9 Изцяло изпускате главното — Б.р.изд. . Тайната на капиталистическата одухотвореност се крие в изкуството да потребяваш образа на самия себе си.

— Какво, какво? — попита Стьопа.

— Сигурно си мислиш, че съм покемон, защото съм инфантилна глупачка, която не може да забрави детството си? Don’t even hope… 10 10 Зарежи ги тия — Б.р.изд.

Колкото по-ядосана беше Мюс, толкова повече английски думи и изрази употребяваше.

— Изобщо не е така. Обратното е. Инфантилният глупак си ти. С изключение на малкото минути, през които ти позволявам да станеш Пикачу, ти си просто дивак и nonentity 11 11 Нищожество — Б.р.изд. , understand?

— Не — каза Стьопа. — Може ли по-ясничко?

— В цивилизования свят човек трябва да подкрепя обществото, в което живее. Днес интензивността на потреблението е най-важният показател на служенето на обществото, а следователно и на ближния. Показател за… как беше на руски?… social engagement 12 12 Социално участие — Б.р.изд. . В постиндустриалната епоха обаче най-важното става не потреблението на материални неща, а потреблението на образи, понеже образите имат много по-голяма капитало-… капиталовместимост. Затова на Запад сме се споразумели негласно да потребяваме образите си, нашите consumer identities, и обществото ги разработва чрез специални институции. Разбираш ли?

— Не — честно си призна Стьопа.

Мюс защрака с пръсти, за да намери думи.

— Да вземем например твоя натруфен геландеваген — почна накрая.

— Бе какъв геландеваген!? Аз да не съм полковник от държавната инспекция по транспорта? — обиди се Стьопа. — Мойта кола си е по поръчка.

— Аха! Видя ли? Виждаш ли? Разбери — ти не я потребяваш. Ти потребяваш собствения си образ — как се возиш в нея…

Стьопа чак сега разбра какво иска да му каже. Беше права. Както винаги, и той беше усещал нещо подобно, но не успяваше да го облече в думи.

— Но това, ще ме прощаваш, е на равнището на spiritual mediocrity — продължи Мюс. — Това е потребление на образи, свързани с материалните неща. Ако вие, руснаците, искате някога наистина да се влеете във великата западна цивилизация, трябва да направите много повече. Как ли? Ами погледни ме. Погледни света. Чуй какво ти шепне той… Аз съм покемонът Мюс. Току-що ти се обади по телефона приятелят ти Лебедкин — той е джедай. А от телевизора ни се усмихва Тони Блеър — той е министър-председател. В тази секунда на света няма нито един недостатък, нито една пукнатина. Но ти? Мога ли да ти вярвам докрай? Истинският Пикачу ли си ти? Или това е просто маска, зад която се крие празнотата и древният руски хаос? Кой си ти всъщност?