Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

„И точно в тази минута — помисли си той с еуфория, предизвикана от проникването в тайните на мирозданието — някой седи и се вълнува какво ще кажат естетите и интелектуалците! Дали ще аплодират възторжено, или няма!“

Най-привлекателно му се стори списанието „Цар Навийхуйдоносор“. Както следваше от анотацията, това беше „орган на лингвистичните нудисти, които не признават лицемерните смокинени листа на прекрасното зверско тяло на руския език“ . Списанието не беше интересно, понеже главното в съдържанието му бяха мръсотиите — бяха толкова, че чак ставаше скучно (въпреки че изрази като „хуйоблизец недоразпран“ или „я се еби в гъза ма, путко лайняна“ приятно изненадваха и будеха надеждата, че руският народ още не е казал последната си дума в историята). Стьопа не обичаше цинизмите и ги използваше само когато си мислеше, че това е полезно за бизнеса — като например в публикувания в таблоидите разговор с „чичо Боря“. Познатите му също не псуваха много. Единственото изключение може би беше капитан Лебедкин, но пък в речта на джедая цинизмите се възприемаха като елемент на репресивната държавна атрибутика, нещо като подрънкването на служебна сабя.

В списанието имаше откъси от „съвременния еквивалент на Дантевата «Божествена комедия» — първия руски роман, написан на народен език“ („Пред една жестока двуетажна вила, полускрита в сенките на няколко стари липи, с писък на преебани спирачки спря някакво шибано бугати с цвят на въглищен прах“) . Романът също не му беше интересен.

Всички тези търсения на жанра се компенсираха от това, че на последните страници беше напечатан тест, който нямаше пряко отношение към прекрасното зверско тяло. След като го прегледа, Стьопа разбра до каква степен тези неясни и ефимерни издания-еднодневки се мразят. Но тестът беше интересен и с друго — изглежда, се основаваше на сериозен анализ на работата на човешкия мозък. Поне така следваше от увода, където се цитираше научният източник.

„Както е известно, базов механизъм на взаимодействието на полукълбата на човешкия мозък е функционалната им асиметрия. Носителят на Нобелова награда R. Sperry (1982) обобщава резултатите на изследванията на функционалната асиметрия на полукълбата така: «Всяко полукълбо се характеризира със свои функции. В лявото са речта, писането, смятането. В дясното — възприятията на пространствените отношения и неидентифицируемото с думи опознаване. Всяко от полукълбата очевидно има отделно „самосъзнание“. Точно на това се базира нашият двуетапен тест за проверката на функционирането им».“

Двата етапа, за лявото и дясното полукълбо, се основаваха на сравняването на двойки снимки. Отначало беше тестът за лявото полукълбо. Читателят трябваше да сравни две снимки с надписи „мъжки полов орган“ и „краставица мичуринка“ (снимките изобразяваха точно това, което гласяха надписите).

Трябваше да се намерят възможно най-много разлики между изображенията, като за всяка се даваха по пет точки. На следващата страница имаше коментар: „лявото ви полукълбо работи нормално, ако сте набрали пет точки, понеже разликата е само една — хуят е отдясно, а краставицата — отляво“.

Тестът за дясното полукълбо също бяха две снимки: бутилка безалкохолно и вестник с гола жена на първа страница. Под тях пишеше: бутилка пепси-кола и алтернативният контракултурен англоезиченреволюционно-антизападен таблоид „eXile“ 3 3 Изгнание — издаван в Москва от група американски нонконформисти — Б.р.изд.

Условията бяха същите. „Ако имате нула точки — поясняваше текстът на следващата страница, — дясното ви полукълбо също работи нормално и сте способни на опознаване, което не се поддава на словесна идентификация.“

С това тестът не свършваше. Следващата стъпка беше предложението да се направи опит за определяне на способността на полукълбата да се заместват взаимно. Зрителното поле трябваше да се раздели на две, като се вземе един лист и се сложи перпендикулярно на страницата, така че дясното око да вижда само дясната снимка, а лявото — само лявата. След като гледаш по този начин снимките десет секунди, трябваше да обърнеш списанието на сто и осемдесет градуса и да повториш опита така, че дясното око да вижда само лявата снимка, а лявото — само дясната.

Първо трябваше да се експериментира с първите две снимки. Ако на тестващия му минеше през ума: „краставицата може понякога да се използва вместо хуй, но хуят никога не може да се използва като краставица“ , излизаше, че дясното и лявото полукълбо могат изцяло да се заместват.