Виктор Пелевин - Дайрето на Долния свят [= Зелената кутийка]

Щом вече е станало тъй, че читателят — или читателката, което ми е особено приятно — се е натъкнал на този неголям разказ, щом той е решил за няколко минути да се довери на текста и да пусне в душата си това непознато изделие, то ние го молим да запомни както трябва словосъчетанието „Дайре на Долния Свят“ и да ни извини за това, че по-надолу ще се срещат позовавания на речници и размишления за предмети, които на пръв поглед не се отнасят пряко към темата; всичко това ще получи своето обяснение. А и освен това, какво значи — отнася се към темата, не се отнася към темата? Нали връзка, невидима за разсъдъка, може да съществува на асоциативно ниво, където протичат най-тънките духовни процеси.

Това ми напомня един случай, описан в неотдавна издадените във Франция спомени на доктор Чазов: как, разхождайки се с него из пустата Третяковска галерия, Брежнев с уплаха попитал какъв е този мъж със сив костюм, който така странно го гледа през предсмъртната мъгла. Чазов внимателно отвърнал, че пред него има огледало. Брежнев известно време замислено мълчал, а после — явно под влиянието на възникналата асоциация — прехвърлил разговора върху ленинската теория на отражението, която по думите на генсека, обичащ понякога да открехва пред своите приближени мрачните тайни на марксизма, била всъщност секретна военна доктрина, посветена на едновременното водене на бойни действия по суша, море и въздух. Виждаме как странно се пречупва през инферналната комунистическа психика един термин, който сякаш не допуска никаква двоякост в тълкуването си; удивително е също така, че тази важна смислова линия (огледалото) неочаквано се появява в разказа ни във връзка с Брежнев, който пък няма към Дайрето на Долния Свят съвсем никакво отношение.

Впрочем ние прекалено се увлякохме с примера, призван само да покаже, че възникващите в съзнанието ни смислови връзки често са неуловими за самите нас, макар че ако се замислим, всичко лежи на повърхността. Да се върнем към нашето дайре на долния свят. Предполагаме, че след приведения по-горе пример читателят няма да се учуди, ако преди разговора за самото Дайре на Долния Свят ще стане дума за лъчи — още повече, че причината за такъв скок скоро ще стане ясна.

„Лъч… 2. мн.ч. лъчи. (Физ.) Насочен сноп от частици или енергия на електромагнитни колебания, а също така линията, определяща направлението на потока.“

Такова е едно от определенията, дадено в четиритомния речник на руския език, публикуван от Академията на науките на СССР. Интересно, че дори в неголемия обем на цитирания текст се забелязват много смислови разклонения. Лъчът може да е поток от частици, електромагнитни колебания и чиста абстракция: линия. Освен останалото, от това определение можем да уловим и такава концепция: лъчът е насочен поток енергия.

Получава се интересна ситуация. Давайки определение на една дума, ние се изправяме пред необходимостта да определим съставящите първото определение термини. Също както светлината, минавайки през прозрачен обект със специална конфигурация (призма), се разлага и разслоява, заключеното в една дума значение се оказва размазано в няколко думи, и за получаването на интересуващия ни смислов спектър се оказва необходима обратната операция, еквивалентна на действието, което би оказал на разложената светлина друг оптичен обект (обратна призма). Нека опитаме все пак да се справим с употребените в определението изрази.

Какво е това енергия? Споменатият по-горе речник предлага такова обяснение: „Енергия — способност на дадено тяло, вещество и т.н. да извършва някаква работа или да бъде източник на сила, която може да върши работа.“ Прилага се пример: „Той дълго живееше с мисълта да използва енергията на един бурен поток в тайгата, за да получи евтини кафяви въглища. Шишков, Угрюм-река.“

Трябва да кажем, че ние живеем с една малко по-друга мисъл. Нас ни навестяват най-различни идеи: по-късно ще споделим някои от тях. А сега нека се върнем към обсъждането на понятието „енергия“, от което ни отвлече глупавият навик да говорим наведнъж за всичко на света. Лесно се вижда, че под приведеното определение попада най-широк кръг феномени: присъствието на съкращението „и т.н.“ показва, че енергия могат да притежават не само телата и веществата, но и всичко способно да въздейства, в това число събития, съвпадения, идеи, изкуство — струва ли си да продължаваме този списък? А самата енергия е точно способността за въздействие, измерена, когато въздействието е направено.