Ангел Каралийчев - Ловецът и яребицата

— Хайде, от мене да мине! Кацай на рамото ми!

— Лъже, деца! — извика майката.

Децата се стреснаха.

— Не те е срам да мамиш децата срещу Нова година! Не е вярно, че яребицата му се е молила. Аз зная тая история с ловеца.

Ловецът не беше хубавец, ами беше лъжец. За да подмами яребицата, той почна да и обещава:

— Ще ти вдигна къща като дворец. (Вярно е, вдигна много дворци за ония, които до вчера бяха господари в нашата земя, а яребицата и до днес живее под наем.)

— Ще ти купя автомобил. (Яребицата пътува до ден-днешен с кракомобил.)

— Ще обикалям с тебе света! (Обикаляме го, когато почнаха да местят по служба ловеца от град в град.)

Най-сетне, деца, ловецът, като видя, че яребицата не му вярва и се кани да отлети другите ловци — почна да я заплашва:

— Чувай, яребицо, ако не ми кацнеш на рамото, ще сляза в онази долчинка и ще сложа край на живота си. Ще загина от тройна смърт: ще се гръмна с пушката, ще се удавя в реката и ще се обеся на едно дърво.

Тогава горката яребица, която имаше топло крило и меко сърце, се уплаши много и кацна на рамото му. Нареди на стария ловец дом и му отвъди три яребичета.

— Добре! — рече бащата, който винаги беше съгласен д жена си. — Нека да е било така Само едно ще кажа: ловецът никак не е доволен от яребичетата. Едното си навехнало ръката, другото си счупило човката, а третото, топчестото, всеки ден му кълве копчетата. Така не бива!

— Татко — светнаха мънистените очи на Копринка, — разбрах ти баснята! Ти говориш за нас!

— Брей, че много познава момичето ми! Хайде сега да вечеряме и да видим кой ще намери сребърната парица в баницата!

© Ангел Каралийчев

Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982

Издателство „Български писател“, 1982

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9113]

Последна редакция: 2008-09-06 17:40:00