Ангел Каралийчев: Умната девойка (Даргинска народна приказка)

Върна се сиромахът вкъщи още по кахърен.

— Какво стана? — попита го дъщерята.

— Всичко пропадна! — отговори бащата. — И кравата изгубих, и главата ми отиде. Как мога само за една нощ да сложа под квачката петдесет яйца и утре да се появят петдесет пиленца? Ханът ги иска живички в двореца.

— Не е голяма беда! — рече дъщерята. — Сядай, татко, да вечеряш!

И тя на бърза ръка начупи всичките яйца в една тава, сложи я върху железния триножник, подкладе огъня и вкъщи се понесе миризма на пържени яйца. Седнаха да вечерят тримата: бащата, майката и дъщерята. Изядоха всичките яйца. Най-сетне бащата се досети за последната гатанка на хана и се хвана за главата.

— Какво направихме, дъще? — викна той. — Ние изядохме гатанката.

Дъщерята се засмя.

— Лягай сега да спиш — рече тя, — а утре, като идеш при хана и той те запита къде са пилетата и яйцата, ти му отговори тъй: „Пиленцата са готови, но чакат храна. Ти, хане, заповядай веднага да засеят нивата с просо и до вечерта то да порасте, да узрее и жетварите да го поженат и овършеят. Додето притъмнее, просото да донесат у дома, защото без храна всичките пиленца ще измрат от глад.“ Ако ханът отвори уста и рече: „Дума да не става, къде се е чуло и видяло за един ден да посееш просо и да събереш жетва от нивата?“ — ти му кажи: „А нима е възможно само за един ден квачката да измъти петдесет яйца!“

На другия ден сиромахът отново се изправи пред хана и поиска просо за гладните си пиленца.

— Но просото — рече той — трябва да бъде за един ден посято, пожънато и овършано. Инак пиленцата няма да оживеят.

— Ти нямаш ум в главата си! — извика ханът. — Къде си чувал просо да поникне и да бъде пожънато и овършано само за един ден?

— А ти — рече сиромахът, къде си чувал, хане, яйца да се измътят само за една нощ и да станат пиленца?

Замисли се ханът и поклати глава.

— Тази работа — рече той — не е чиста. Някой ти подсказва отговорите. Кажи ми, кой те учи да отговаряш толкова остроумно?

— Моята дъщеричка ме учи на ум и на разум.

— Подир два-три дни ще пристигна у вас на гости. Искам да я видя тази твоя щерка! — викна ханът. — А сега прощавай!

Прибра се сиромахът у дома си. Подир два-три дни самият хан заедно с везира си пристигна в бедняшкия дом. Бащата го нямаше. Дъщеричката тъкмо замесваше тесто и се гласеше да изпече хляб. Щом гостите се изправиха на прага, девойката се пообърна и проговори:

— Пустият наш дом е останал без уши!

Гостите се спогледаха, но нищо не казаха, само попитаха къде да привържат конете си. Девойката им отговори:

— Където обичате. Може и в планината, може и в равнината.

Ханът и неговият везир се спогледаха повторно, защото нищо не разбраха от думите на домакинята, и си тръгнаха.

— Къде ще мъкнем конете си — на планината или в равнината — промърмориха те и отминаха.

На другия ден ханът изпрати човек да повика сиромаха и го попита:

— Какво искаше да каже дъщеря ти вчера с думите, че вашият дом е останал без уши, и защо ни изпрати да си завържем конете в планината или в равнината?

Сиромахът нищо не можа да разгадае, но когато вкъщи попита дъщеря си защо е посрещнала гостите с такива неясни думи, тя се усмихна и отвърна:

— Аз казах, че нашият дом е останал без уши. С тези думи исках да се извиня на гостите, че нямаме куче да лавне и да ме предупреди за идването на чужди хора. А думите ми, че могат да си вържат конете, където обичат — в равнината или в планината, — означават, че имаме навън до височината едно криво дърво, имаме и на равното място друго дърво. Там могат да си оставят конете!

Като узна какво е отговорила умната девойка, ханът се зарадва безкрайно и извика:

— Стягайте се за сватба, защото искам да се оженя час по-скоро за туй умно момиче!

Още на другия ден подир сватбата ханът направил своята млада жена първа съветничка и никакво решение не вземаше, докато не попита най-напред какво ще каже жена му. Тогава големците, които се въртяха в двореца, захванаха да клатят глави.

— Защо си въртите главите? — попита ги ханът.

— Навсякъде в страната хората приказват — отвърнаха големците, — че в твоята държава не си ти главата, а управлението държи твоята жена. Тази работа няма да доведе до нищо добро.

Като чу тези думи, ханът подскочи гневно и забрани на жена си да се меси в държавните работи. И тя млъкна, но случи се тъй, че веднъж жената наруши ханската забрана. Една сутрин пристигнаха при хана двама души да искат правосъдие. Те водеха подире си: единият — вол, а другият — кобила, и носеха едно току-що ожребено конче. Сложиха кончето пред владетеля и му разказаха, че туй добиче се е родило през нощта и го намерили в двора, където оставили вечерта вола и кобилата Единият вика: