Иван Вазов: Госпожата му

Ако днешний финансов министър прави лоши договори, за да отстрани финансово-икономический кризис, и зима още по-лоши финансови мерки, за да го усили, то трябва да имаме куража да признаем, че той е направил едно добро нещо — направил е… един добър хотел в село Банки. Благодарение нему столичаните имат възможност да прекарат част от лятото, като се ползуват от чист полски въздух, от тишината и хубостта на природата и от лековитата вода, без да изпитват лишенията и неприятностите, свързани с всичките остали курорти и летни разходки около София.

Но освен удобството на чистите стаички и сносната храна, гостилницата „Княз Борис“ има преимуществото да доставя на многочислените си летни гости и естетически наслаждения. Една гъста растителност, един павилион, дето се пие пиво и играе на табла, красиви алейки, тихи беседки, пълни в сянка и покой, тераси, морави, цветници — украшават двора, дето рояци дами в цветни леки, neglige облекла, донасят живота, суетата и поезията в това глухо кътче при полите на Люлин планина.

Извън заградата на гостилницата, по склона на голий рът, о който тя се опира, един новонасаден млад лес от акации и борчета радва погледа и обещава за в бъдаще хубава зеленина и прохладни сенки. Видът оттам е прелестен въз околните хълми, долини и планини.

Именно на тоя рът се запозна влиятелният в София чиновник г. Олухин с г-на Беберова и с жена му.

Г. Беберов беше дошъл вчера на Банки, от минералната вода на които г-жа Беберова имаше нужда да се лекува. Не твърде млада, но хубава жена; румънка; лице бяло, пълничко, малко длъгнесто, но с антична правилност и изящество на чъртите; очите, сини и малки, светеха с една страстна сила и топлина и знаеха да заповядват властно на сърцето, когато искаха да заповядат. Когато мъжът я представи на Олухина, той се смая от действието на погледа й и още при първата му молба, подкрепена от немия поглед на жена му, той му обеща служба.

— Аз утре тъкмя да тръгвам за Чепино, защото тука ми умръзна — каза Олухин; — като се завърна, елате при мен, господин Беберов. Вий оставате тука, нали?

— Не, аз ще оставя само жената, докторът й предписа поне двайсетдневно лечение тука. Ще ме задължите, ако ми дадете още сега препоръка и вашето високо покровителство…

— Но как аз сама тука? — усмихна се г-жа Беберова — ще ми дотегне, ако той се назначи още сега.

Олухин побърза да я успокои.

— Няма да скучаете, госпожо; тук е прелестно, има разходки чудесни, има и общество — вий не се ли познавате с някое семейство?

— За жалост не, господин Олухин — отговори г-жа Беберова с изражение на нежна скръб по лицето.

Олухин се замисли.

— Истина, самотията е тежка даже и в рая — каза той насмихнато, — но докторът щом е заръчал… нужда закон изменява.

Тоя разговор стана на румънски език: Беберов и Олухин го говореха свободно. После извади картичка из портфелчето си, написа няколко реда там с молив, гуди я в малко пликче, което запечата, и подаде на Беберова да го предаде в София, комуто трябва още днес.

На визитната картичка при другите думи стояха и прилагателните: честен, познат, предан (последната дума беше подчъртана).

Беберов тръгна веднага. На другия ден жена му дойде да благодари на Олухина, понеже мъжът й писал, че вече е на служба. Разговорът пак мина върху условията на живота в Банки и госпожа Беберова се боеше, че не ще може да доседи, бидейки тука съвършено сама. Олухин я успокояваше, като й изреждаше всичките приятности на тая прелестна местност; той даже се двоуми вече: дали да я напусне тъй скоро, понеже, както узнал, в Чепино е много горещо, та и удобствата липсвали. Не, той ще остане още една неделя, главно, желае да направи разходка до манастиря Св. Иван в една живописна долина на Люлин планина. Улучи се, че и госпожа Беберова имала това желание; но сега, като липсва мъжът й, тя е длъжна да се откаже от такова едно удоволствие. Олухин любезно й предложи да я придружи, манастирът е пуст винаги, посетители няма… Подир няколко свенливи двоумения госпожа Беберова се съгласи, като прибави, че е добре файтонът рано да дойде, за да се не дава причина за клюки… А на мъжа си тя самичка ще пише за това, тя не желае да крие — това не би било честно от нейна страна.

Сутринта по тъмно още един пайтон се спря пред задната порта на гостилницата „Княз Борис“. Една жена, забулена с тъмен шал, придружена от един мъж, се качиха бързо на колата и тя се изгуби с гърмеж под високите дървета, надвиснали над тъмното и пусто още шосе.