Иван Вазов: В топлите вълни ((Бански наблюдения))

Тогава виждам отдясно, че е седнал на зида един мой софийски познайник, г. П. — не първия П. — Видът на тоя приятел, който ми подава суха, дълга, жиляста ръка на един скелет от анатомическия кабинет, ме смущава. Аз му стискам десницата, изпитвам студени тръпки по гърба от това прикосновение. И докато той ми разправи, че обиколил безполезно всичките европейски бани, и Херкулесбад, и Францесбад, и Мариенбад, и Абация, и най-после намерил файда в софийската, аз му гледам и броя всичките ребра, виждам до най-голяма подробност състава на костника му; лишен от кръв, месо и мускули, и си припомням неволно гладующите индийци, изобразени в илюстрациите… Ненадейно тия говорещи кокали ми обаждат, че си дали кандидатурата за предстоящите избори в град X., но се бояли за успеха си от шайките на противния кандидат. Аз си мисля:

„Добри человече, защо ти трябва политика! Храни се по-добре с пражоли: сега е и евтино говеждото месо в София“.

Ето защо с истинско удоволствие видях, че се топна в банята един друг приятел, г. П. — моля, този е друг П.! — комуто сърдечно стискам дебелата космата ръка. Тоя достоен человек е настоящ человек: никога не ми говори в банята за отровни и скучни работи, а за онова, що е най-интересно за един човек, който съзнава задачата на живота. И сега — той ми съобщава, между две потапянета огромната си глава, че най-прясната и вкусна шунка той намервал в месарницата на Клоучека, но бил принуден снощи да чака половина час там поради многото купувачи. Той ми обади още, че е дошла и лакерда риба — тука ли си! — и ме посъветва да бързам, че може да не остане. (Той ми пошушна на ухото името на дюкяна, за да не чуе скелетът!)

Между това банята се пълни с нови лица — по-добре с нови тела, — защото лицата не личат добре в парната мъгла. Познавам само г. X., бивши министър, който влиза с цигаро в устата, провесва си влакнастите крака в окропата, пухти намръщен и сърдит като човек, когото го е била жена му… Внезапно някой се фърли във водата и пръските й умокриха цигарото му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин, за да му поръча нещо, но веднага се сеща, че не е вече министър, и казва на бай Ганя:

— Господине, това е безобразие!

— Платили сме си, господине — казва ухилено шопът, като си привързва пищимала…

— Конституция ли за вас? Сопа! — гневи се бившето величие.

Омивачът вече ми е наплескал лицето със сапун и аз не мога да виждам повече сцената. Този омивач е македонец и понеже сме близки приятели, пита ме пак почтително, като ми залива главата, знаейки, че аз съм в тайните на високата политика:

— Дали ще скоро да се освободи нашата Македония, господине?

Мене ми дохождат на ума думите на един герой на Алека Константинов и му отговарям:

— Вярвам да я освободи султана някой път…

— Дай боже, ама да ще!…

И енергически пак фаща да ме сапунясва.

През шума, който произвожда тая операция, аз пак чувам гърлестия глас на бившия министър, седнал от другата страна на курната, който гълчи сърдито и споменува конституция, камшик, сопа и други сладости… Една слънчева луча, паднала из едно око на свода, играеше по още развълнуваната вода.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5027]

Последна редакция: 2008-01-25 13:00:00