Иван Вазов - Левски

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

……………………………

……………………………

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: „Фанете тогоз!“

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси — грозно изпитанье —

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!“

И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса —

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

1881

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова

Ползван източник:„Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

Публикация:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3849]

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00

Църковна песен.

Църковна песен за някой светец, която се пее на неговия празник.