Иван Вазов: Паисий

младий прави мъдър, а стария — млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае.“

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън —

работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин

тоз див Светогорец — за рая негоден,

и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.

Пловдив, 1882

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова

Ползван източник:„Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

Публикация:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3854]

Последна редакция: 2009-01-19 23:21:10

Сборник с разни четива, черковни и светски.

Остров в Бяло море, на който, според легендите, живял евангелистът Йоан.

Будапеща.

В своя „Царственик“ Паисий, при братоубийството, приписва на Самуила и отцеубийство и за тия престъпления мисли, че бог прати страшните наказания нему и на държавата му. (Бел. на Вазов.)