не останал вече под божия свод.
И ето що каза тогаз Караджата,
с поглед към народа и към небесата:
„Прощавайте, братя, отивам сега!
Отивам в душата с голяма тъга:
не умрях в Балкана от моите рани,
затова сте вие тука днес събрани.
Сълзи не ронете за мен тоя път,
ами се гответе и вие за смрът,
защто настанаха нови времена,
в кои на кръвта се не дава цена
и гробът е по-мил, нежели позорът
за всички, що мислят и честно се борят.
Не съм аз последен и не съм аз пръв,
дето тъй умирам. Българската кръв
реки ще се лее!… Смърт или свобода!
Беснейте, тирани, но жив е народа.
Юнаците с нази не ще се скратат,
нашта смърт ще вдигне други да мрът:
за едного триста, за двама хилядо.
Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо,
искаме свобода, няма да се спрем,
ще се борим с вази, ще морим, ще мрем
та пак да възкръснем! Бъдещето цяло
аз го виждам ясно като в огледало,
скоро ще да рухне зверската ви власт,
за бой, отмъщенье, за смърт, за свобода…
Но ази умирам!… Да живей народа!…
Смърт или свобода!“
И кога се люшна из въздуха он,
то хиледи гърди издадоха стон
и дълго йощ време там под небосвода
кънтяха тез думи: „Свобода, свобода!
Смърт или свобода!“
1882
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова
Ползван източник:„Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955
Публикация:
Иван Вазов
Епопея на забравените
Поеми
Редактор Георги Константинов
Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев
Художествен редактор Иван Стоилов
Технически редактор Лазар Христов
Коректор Недялка Труфева
Дадена за печат на 5. X. 1961 г.
Излязла от печат на 28. II. 1962 г.
Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
София 1962
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3857]
Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00
Турски паша, управител на Дунавския вилает със седалище Русе.