Иван Вазов - Самуил или мечтания на Перник

Ту край едрейските брежища
като светкавица лети,
ту през гори, поля, равнища
за нови битки се вести!

Тук воевода лют и славен!
Там — бежанец, един остал,
или отчаян, окървавен,
ил умирающий от жал!

На негов глас гръмлив, могъщи
скокнаха племена безброй
и разделени братя същи
от векове събра ги той!

Идея чудна и велика,
родена от великий ум.
Но, ах! Героя и кръвника
съдба удари с грозен шум!

О, Валавицо! Дол ужасний! 4 4 Валавица е горската теснина, гдето Самуиловата войска претърпя страшната катастрофа, от която се реши участта на Самуиловата империя.
Проклет бъди и тоя ден,
във който Самуил нещастний
видя родът си сляп и в плен!

От царя клетвата премина
и на народа му злочест! 5 5 Преданието казва, че Самуил убил баща си, брата си и сръбския крал Владислава с коварен начин, за което бил проклет и от тая клетва той и царството му имали такъв скръбен конец (Царственик).
И щом кат царя му загина,
и той изгуби бодрост, свест!
………………………………………
………………………………………
………………………………………

О връх на Перник старославен,
отдавна дремеш тука скрит!
И като паметник забравен
с треви и бурен си покрит!

С възпоминанья, жални, вети,
живееш тук от старина;
край теб минаха вековете,
но твойта жалба не мина.

И никой веч се не случава
твой гробен сън да наруши,
освен кога те посещават
нощем блудящите души!

А може би по случай странен
и скитник някой като мен
по твоя прах свещен, безценен
да ходи мълком, нажален!