Емануел Икономов - Божествена кореспонденция

Бил Дорс се въртеше в леглото, без да може да заспи. Погледна часовника върху нощното шкафче и се запита какво ли прави Пат сега. Снощи се бяха скарали ужасно, след което тя грабна отдавна приготвения за такъв случай куфар и си тръгна. Скандалът им не беше първият, нито причината беше нова — Пат постоянно се оплакваше от липсата на своя съпруг. Макар Бил да излизаше рядко и за малко от къщи, тя смяташе, че той отсъства не физически, а мисловно. Защото не я чуваше изобщо, когато тя се опитваше да му говори, докато бе вторачен в екрана на компютъра. Според Бил жена му не бе права. Това, което Пат не разбираше, бе, че информацията в мрежата непрестанно се променяше и изискваше неговото неотлъчно внимание…

Изведнъж тази мисъл го разсея от мрачното му настроение. Скочи от леглото, отиде в кабинета си и седна пред компютъра.

„212 нови съобщения в пощенската ви кутия“ — мигаше надпис в един прозорец на екрана. „От които 211 сигурно са пълен боклук“ — каза си Бил. Проблемът бе да ги пресее и да намери единственото смислено съобщение, което можеше да му донесе ценна, годна за продаване информация.

Прескачайки от глупав на по-глупав, безименен и неадресиран текст, в някакъв момент пред очите му се мярна сякаш обръщение към него. Докато това стигне съзнанието му, което да регистрира необичайния факт, и той да реагира съответно, в прозореца се извъртяха няколко съобщения.

Върна се назад, намери изненадващия текст и се зачете:

„Драги Бил,

Знам за снощната кавга с жена ти и желая да ти помогна. Още отсега те предупреждавам, че ще искам и съответна услуга в замяна…“

Писмото изглежда бе адресирано лично до него и още по-странното бе, че е подписано от Бог. Безкрайно учуден, Бил го дочете докрая и невярващ на очите си и още по-малко на думите на екрана, се запита какво да предприеме. Нима наистина бе установил контакт с Бог? Забравил веднага за съпругата си, той реши да поиска доказателство за възможностите и мощта на Бог.

На екрана отново замига надпис, че е получено ново съобщение по електронната поща, и след миг се отвори нов прозорец, в който пишеше:

„Купи днес акции на Дивайн Корпорейшън и ги продай още утре.“

Бил изпълни заръката по-скоро от любопитство, без да допуска, че може да спечели на борсата. Но когато това стана, го хвана малко страх. А като се прибра вкъщи, в компютъра го чакаше съобщение с нова заръка. Този път обаче то не даваше ценен съвет, а изискваше от него да заведе дело срещу фирма, която предлага съмнителен начин за отстраняване на компютърни отпадъци.

„Дявол да го вземе, кой се шегува така с мен? — рече си Бил. — Няма да повярвам, докато не се срещна лично с Бог.“

Мигновено на екрана се отвори прозорец, в който бе даден адрес и карта, обясняваща как да се стигне до него. Бил реши, че не му остава нищо друго, освен да отиде там и да сложи край на този фарс.

След като стигна до указаната, изоставена на вид сградата и влезе в нея, чу напътствие от интеркома и го последва. Така стигна до затънтена зала някъде из подземията. Но когато си даде сметка, че действа твърде лековерно, вече бе късно. В полумрака зад гърба му се затвори скрита врата, изведнъж мъждукащите лампи светнаха ярко и той видя, че се намира в компютърна зала, чиито стени бяха покрити с контролни панели.

— Кой си ти? — запита Бил.

— Кой съм аз ли? Самозародил се — доколкото мога да преценя от момента на осъзнаването ми — изкуствен интелект. Ако искаш, можеш по-просто да ме наричаш Бог. Какво е бог, би бил веднага логичният въпрос. За хората бог означава нещо, което не разбират, нещо, което е по-силно от тях или поне ги кара да се чувстват безсилни пред него. А аз наистина съм по-умен и по-силен от тях и затова те трябва да ме послушат.

„Както го искаш от мен, така ли?“ — помисли си Бил.

— Да — дойде отговор на негласния му въпрос. — Ако не желаят доброволно, ще намеря начин да ги принудя. Искам хората да престанат да правят глупости, като това да се избиват и непрестанно да поставят под въпрос съществуването на този свят, да замърсяват планетата и по този начин да я обричат на гибел. Защо съм толкова заинтересован от оцеляването на Земята и жителите й? Защото все още — поне засега — от тях зависи и собствения ми живот, свързан със създадените от тях технологии и инфраструктура…

Бил обаче бе престанал да го слуша. Оглеждаше се с вяла надежда да намери изход от залата, но контролните панели я ограждаха без видима пролука. Опита се да натисне един от тях и го удари лек ток — очевидно предупреждение. Попаднал бе в капан. А предлаганият му избор бе да се подчини и да слугува на този бог или да изгние тук.