Андре Нортън - Лондонският мост

— А ти къде отиваш?

Той въздъхна и сега изглеждаше още по-уморен.

— Връщам се да играя нови игри, да ловя нови строители.

— Слушай! — изправих се аз. — Чакай само да видя Марси, после и аз ще се върна. Те ще ме послушат… Ами че ние можем да доведем цялата група. И групата на Барт…

Но Стихаря поклати глава още преди да съм свършил.

— Ибти, бибти, сибти Сам, ибти, бибти, пак съм там… — той помълча и добави: — Щом веднъж си излязъл, няма връщане назад.

— Ти нали се връщаш.

Той въздъхна.

— Така съм програмиран. И мога да доведа само ония, които са готови да повярват…

— Искаш да кажеш, че Сим, Джек и другите не могат да дойдат тук… никога?

— Не могат, ако не повярват, че виждат. Това е границата между градските слепци и строителите — тия, които са готови да започнат отначало.

После той изчезна — като стара лампа, която е просветнала за последен път.

Аз тръгнах по хълма. Марси ме видя как идвам. Беше се закичила с цветя и носеше в ръце нещо меко и пухкаво. Преди да изтича срещу мен, тя го остави долу и то заподскача из тревата.

Сега чакаме ония, които довежда Стихаря. Сам и Фана пристигнаха преди два дни. Не го знам кой е и как ги прави тия работи. Понякога го виждаме, но той никога не остава задълго и не отговаря на въпроси. Наричаме го Никлас Джон и живеем в Лондонския мост, макар че то не е нито Лондон, нито мост — просто начало.

© 1973 Андре Нортън

© Любомир Николов, превод от английски

Andre Norton

London Bridge, 1973

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/42]

Последна редакция: 2006-08-10 20:33:53