Андре Нортън - Лондонският мост

Това беше преди Стихаря. По-късно чухме за него. По посока към Балор нашата територия стига до двойния подвижен тротоар и там опира в свърталището на групата на Барт. Те са като нас — не са Горняци. От време на време се събираме на тропни-пей, правим хайки за скришоплъхове и други такива работи. Но иначе не се мешаме много. Та, преди известно време Барт пристигна със задача — истинско важно издирване. Разправяше някаква шантава история — как две техни дребосъчета заминали със Стихаря.

Една от неговите женски видяла нещичко. Не била откачена, така твърдеше. Първо чула песен и помислила, че някой е пуснал запис, само дето звучало чудновато. Дребосъците си играели на улицата — тя ги виждала през прозореца. Изведнъж се изправили, зарязали играта и хукнали нанякъде. Тя не им обърнала внимание — тия от групата на Барт са като нас, на територията им няма Горняци. За по-сигурно са наслагали разузнавачи по границите.

Но когато дошло време за ядене, двете хлапета не се появили. Тогава женската раздрънкала какво е видяла и чула. Пратили въоръжен отряд да ги търси, макар че Барт не можел да си представи как биха се промъкнали Горянците.

Така и не намерили ония дребосъци. А на другия ден изчезнали още двама. Барт събрал всички хлапетии и ги скрил. Обаче се изгубили още три, а заедно с тях и женската, дето била оставена да ги пази с шеметилка в ръцете. Затова Барт искаше да пита какво става и можем ли да му кажем нещо. Додето стигне до нас, беше взел да се плаши и от сянката си. Разправяше, че сега му липсвали още две женски. Но две от момчетата му видели Стихаря.

Както го разправяше Барт, приличаше ми на Горняк-еднинак. Ама де се е чуло и видяло Горняк да прави все едно и също. Бил облечен в ярък костюм — цял в искри — танцувал, пеел и ръкомахал. Момчетата на Барт веднага го гръмнали (с горилки). И после се клели, че лъчите просто отскочили от него, даже не го помръднали.

Набързо организирахме една обиколка и преровихме колкото можахме от жилищата. Нямаше нищо. Само че когато се върнахме, бяха изчезнали още две хлапета. Тогава групата на Барт си събра багажа, прехвърли се през двойния тротоар и се настани в един блок, малко по-надолу от нашия. Барт обаче беше побеснял и почти през цялото време дебнеше из старата си територия. Същински Горняк с нова тубичка хапчета — мислеше само за едно, как да спипа Стихаря.

Е, и аз разбрах как се е чувствал, защото Марси изчезна. След разказа на Барт бяхме предупредили строго всички дребосъци и женски. Не биваше да ходят никъде, без да ги придружава момче. Но тая сутрин Марси отишла с Кейт и Дон до библото за записи. Дон се върна сам и рече, че чули някаква чудата песен, после момичетата избягали и той не можал да ги намери.

Събрахме дребосъците и женските и сложихме часови, все едно, че има нападение на Горняците. Джек и Тим потеглиха в едната посока, аз и Сим — в другата. Библото беше празно. Там търсихме най-напред. Който и да е бил там, не би могъл да се върне към нас. Прекалено много народ държеше пътя под око. Тъй че продължихме нататък и навлязохме в дълбоките територии. Само аз знаех, че вървим в правилна посока, знаех по онова, което бях намерил преди малко и го носех затъкнато в пояса си — котето на Марси.

А пък щом и НЕГО е захвърлила…! Не свалях ръка от дръжката на дупчилото. Стихаря може и да не мре от горилка, ама дайте ми само да се приближа, пък да се развихря с дупчилото и двете си ръце!

Дълбоките територии са такова място, че човек почва да се озърта. Винаги е съвсем тихо и на всяка крачка срещаш трупари от старите времена, най-често само кокали и прочие… но все пак трупари. И толкова много прозорци… хваща те един такъв сърбеж между лопатките, все едно, че някой те гледа и изчезва, щом се обърнеш. Някой самотен Горняк можеше да се крие на сто милиона места и изобщо нямахме шанс да го открием. Само че аз нямаше да се откажа, докато имах сили да вървя — нали знаех, че Марси е с него.

Сим оставяше знаци по пътя. И такива работи са ставали — човек да се изгуби, даже на познати пътеки. А пък ние навлизахме в място, което никога не бях виждал — големи сгради с гладки стени без прозорци. Имаше две широки врати… и едната беше отворена.

— Слушай! — Сим се вкопчи в ръката ми.

Но аз и без това вече чувах.