Таня Николова - Толкоз (Лирика)

купих си цигари. не издържах.

проект „нов човек“ се отлага

за необозримото бъдеще

и за да е всичко съвсем както трябва

ще се подстрижа и ще стана 100 кила

това поне го мога

ще се скрия вдън гори и няма да боли

и това го мога

шумно е навън

а тук тихо

искам пак да мога да пиша

и интернет вкъщи искам

и ъгъл

шумен

в мен

подредих го вертикално, за да прилича на стих

хоризонталните изречения ме дразнят

днес

имаш розово лице

зловещо

махни го

толкова е просто

оставяш музиката да звучи

и повтаряш

обичам те

обичам те

обичам те

ти не си той

знам

нямам време да чакам

ела

защото може би съм влюбена

и ме е страх от розово

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.

Спри!

Прилеп е ухото на влюбения.

Жена

с тесни очи

и прибрани крака

Всеки допир е убождане

с теб можем всякак да се обичаме

и през дрехите

и през другите

с думи

и без тях

само с поглед

и мисъл

перо и бръснач

по кожата на времето

казвам си името

Казвам си името!

не чуват

няма ме

Пиша го! Пиша го! Пиша го!

не виждат

срам ме е

Нима съм безименна

с име казано

с име писано?

Да ти е живо и здраво името,

безименна!

Идваш…

Слабините пулсират

бясно

превръщаш ме в нещо

влажно

тясно

в нещо гладно

хищно

озверяло

излишно…

И тръгваш

Гърча се

крещя

но ти нямаш сърце

нямаш име

нямаш лице…

Ти си болка

самотно изригнала в мен

Моят личен кошмар

опитомен

седим и пием след работа

защото той иска да се самоубие

тъпо

но ние сме там —

приятелите

една мижава алтернатива на смъртта

и се шегуваме

и пеем

и пием…

основно пием

опитваме се да измислим

за него

и за себе си

доводи за живот:

„— Животът е хубав!“

(е добре де… не е)

но…

„— Трябва да се живее!“

защо???

…… ами ……

пием

……… а любовта?

а бе…

…………………

я наздраве!

…………………

любовта не е живота

животът е ХУБАВ и ТРЯБВА

(като лозунг)

вярвай!

и без въпроси,

моля…

Аз съм твоето куче пазач

подритвано, предано

куче вярно на своята мисия

да обича

по кучешки

дресирано с къшей любов

да се бие самоотвержено

срещу всички и всичко

там и тук

напук!

на болката

и себе си

живея насила

защото трябва

защото нямам право да умра

с живота си на никой не помагам

но със смъртта ще навредя

Проникваш в мен бавно

като виното

в червата

между бедрата

плъзгаш се

тръпчиво изискан

притискан

от изначалната ми женственост

мразя те

така неуместно божествен

мъжествен…

и тази опияняваща безпомощност

в мен

с теб…

леко, леко

меко, меко

бухнали целувки сняг

се залепят по нослето

и на миглите искрят

бяла утрин

тихо трупа

пухкав някакъв рефрен

няма мъка

ни разлъка

с теб е бяло в мен

Гръм ли ме удари

или страха ми за теб проряза небето?

Светя от любов.

свободна перспектива

фронтална равнина

сто хиляди игли пробождат мислите

слагам рамка

и спирам времето

цъфнаха зюмбюлите и прецъфтяха

нарцисите, лалетата и те

за минзухарите да не говорим

тревата ги завзе

и това е краят на книгата

има детелини и бурени

и всичко е естествено

каквото трябва да бъде

начало и край

зелено

чисто

и просто

трябва ми някой

спешно

не да ме обича

не да го обичам

трябва ми за малко

някой

при който

да избягам от теб

когато празнотата

заплашва

да ме погълне

когато болката

напира

да се излее от очите

тогава ми трябва някой

достатъчен е всеки друг

стига да иска

труп

23.40 пияна съм

звъня

на теб на него

на онзи на всички

защото трябва ми някой