Рита Моналди - Печатът

— Гфъррррлъбх — изгрухтя той със задоволство, като разтвори мантията и ни показа, лъскав и сякаш току-що измит, един великолепен череп, снабден дори с долна челюст, който Тиракорда най-вероятно беше използвал по време на лекциите със своите студенти.

Така, докато Парадиза се развихряла, Чаконио се промъкнал с котешка стъпка в кабинета, заобикаляйки масата, под която се спотайвал Тиракорда, и успял да отмъкне черепа, без да го забележат. Случаят обаче пожелал един голям свещник, запратен от Парадиза към Тиракорда, да улучи точно Чаконио. Обиден и пронизан от болка, корписантарят бил скочил върху масата и отвърнал на огъня, издавайки, подобно на боен вик, единствения звук, на който устата му бе способна.

При неочакваната гледка на това мръсно и безформено същество, което на всичкото отгоре се канело на свой ред да я замери със свещника, Парадиза изкрещяла с всичкия дъх, който имала в дробовете си. Дулчибени останал вкаменен на мястото си, а Тиракорда още повече се снишил под масата.

Като чули вика на Парадиза, прислужничките дотичали през глава на горния етаж тъкмо навреме да се намерят лице в лице с Угонио, който тръгвал да търчи по стълбите към кухнята. Корписантарят, озовал се пред три млади и свежи девойки, не бе устоял на изкушението да тури ръчищата си върху тази, която му била най-удобна.

Бедничката, като усетила мазния допир на чудовището точно там, дето нейната плът била най-мека и деликатна, на мига загубила съзнание; втората девица получила истерична криза, а третата пъргаво избягала на втория етаж.

— Не е дадено да се знае дал се пропишкотила — уточни Угонио, като почна да се хили по доста просташки начин заедно със своя другар.

Превивайки се от подигравателен смях заради неочакваното забавление, Чаконио впрочем бил успял да стигне до кухнята и до камината, от която влязъл и в която чевръсто (и честно казано, по неразбираем начин) се изкачил, за да излезе отново на покрива на къщата на Тиракорда, намирайки най-накрая свободата.

— Невероятно — коментира Ато Мелани — тези двамата имат повече животи от саламандъра.

— Гфъррррлъбх — уточни Чаконио.

— Какво каза?

— Че във вазището не били саламандарини, ами кръвопийчици.

— Моля? Може би искаш да кажеш… — заекна абат Мелани.

— Пиявици — изпреварих го, — ето какво има в съда на Тиракорда, който толкова интересува Дулчибени…

Внезапно се спрях: мигновен проблясък бе пронизал мислите ми.

— Разбрах, разбрах всичко! — изкрещях накрая, докато гледах как Ато не откъсва поглед от устните ми. — Дулчибени… ох, Боже мой!…

— Кажи ми, говори — замоли ме Мелани, като ме хвана за раменете и започна да ме тресе, докато корписантарите ни гледаха стреснати и с любопитство подобно на два бухала.

— …иска смъртта на папата — успях да изпъшкам най-накрая.

Четиримата седнахме, сякаш смазани от непоносимата тежест на това откровение.

— Въпросът е: каква е течността, която Дулчибени излива тайно във вазата с пиявиците? — каза Ато.

— Нещо, което трябва да е приготвил на своя остров — отговорих с готовност, — в работилницата, където изкормва плъховете.

— Точно така. Изкормва ги и после ги обезкръвява. Това са болни плъхове, при това — добави Ато, — толкова болни, че срещнахме някои умиращи и някои умрели, помниш ли?

— Разбира се, че си спомням: бяха все с кръвоизливи през муцуната! А Кристофано ми каза, че именно така се случва с плъховете, болни от чума — отговорих възбудено.

— Следователно плъховете са били чумави — подкрепи ме Ато. — С тяхната кръв Дулчибени е приготвил някаква заразна смес. После е отишъл при Тиракорда и го е приспал с напитката. Така е могъл да излее чумната зараза във водата на пиявиците, които са станали преносители на болестта. С тези пиявици нощес Тиракорда ще направи кръвопускане на Инокентий XI — заключи Ато с глас, разтреперан от вълнение — и ще го зарази с чума. Може би сме дошли прекалено късно.

— Въртим се около това дни наред, синьор Ато. Дори чухме Тиракорда да казва, че папата трябва да бъде лекуван с пиявици! — намесих се развълнувано.

— Пресвети небеса, имаш право! — отговори Ато помръкнал, след като се замисли за миг. — Беше първия път, когато го чухме да говори с Дулчибени. Как не успях да разбера?

Продължихме да разсъждаваме, да си спомняме и да догаждаме, като за съвсем малко време завършихме и уточнихме нашата теория.

— Дулчибени е чел много медицински книги — поде отново абатът — това се разбира веднага, щом засегне темата. Значи прекрасно знае, че по време на чума плъховете се разболяват и че от тях, по-скоро от тяхната кръв, може да извлече онова, което му трябва. Освен това придружава в пътуването Фуке, който познава тайните на чумата. Накрая, знае добре теорията на Кирхер: болестта се разпространява не чрез зловония, миризми и изпарения, ами per animalcula . Сиреч посредством мънички същества, които могат да се прехвърлят от едно същество в друго. От плъховете до папата.