Ги Мопасан - Есе за Гюстав Флобер

Нощта е оживена, овчарски огньове в планината. И там говорят за любов. Любовта само ги интересува. Не познаваш простите радости. Развиделява се.

Порив за живот у Ана-Мария по време на жътва. Неделни утрини през празнични дни в църквата. — Изповедниците я измъчват. Много обичах изповедалнята. Приближаваше се до нея с чувство на сладострастна боязън, защото щеше да разтвори сърцето си. Тайнственост, сянка. Но тя нямаше грехове за изповядване, а би искала да има. Казват, че имало жени с пламенен живот — щастлив.

Един ден бе дошла в църквата да постави цветя (органистът свиреше съвсем сам) и припадна, съзерцавайки осветен от слънцето стъклопис.

Често изпитва желание да се причести. Исус да проникне в тялото й, Бог да бъде в нея! — При всяко ново причастие й се струва, че ще утоли жаждата си. — Все повече се отдаваше на богоугодни дела, на пост, молитва и т.н. — Чувственост в поста. — Да усетиш стомаха си раздиран, да ти се мае главата. — Страхува се, изучава се, като сама се плаши и т.н. — Умъртвяване на плътта. — Много обичаше хубавите миризми. — Мирише отвратителни неща. — Наслада от лошите миризми. — Срамува се от Дон Жуан, който е във възторг. — Ана-Мария е учудена от желанието му. — Какво става? Как така и аз желая и тя желае това, което не познава? Сладострастието цяла я е обзело (както отвращението — Дон Жуан). — Канех се да разправям какво става по света. — Говори ми! Говори ми!

Маслото се свършва и лампата угасва. — Звездите осветяват стаята (няма луна). — След това пуква зората. — Ана-Мария пада мъртва.

Чува се как конете пасат и седлата подрънкват на гърбовете им. Дон Жуан избягва.

Тон за характера на Ана-Мария: нежен.

Да не изпускам из очи Дон Жуан. Главният предмет на описанието (поне във втората част) е съюзът, равенството, двойствеността; всяка тяхна съставка е била дотогава незавършена, сега се сливат, като всяка постепенно се развива, допълва другата и се съединява с нея.

Гюстав Флобер не написа „Бувар и Пекюше“ на един дъх. Може да се каже, че той прекара половината си живот в обмисляне на тази книга и посвети последните си шест години на извършването на този подвиг. Ненаситен читател, неуморим изследовател, той непрекъснато трупаше документи. Докато най-после един ден седна да пише, стреснат все пак от огромната работа, която му предстоеше. „Човек трябва да е луд, често казваше той, за да започне такава книга.“ Нужни бяха главно свръхчовешко търпение и неизкоренима воля.

В Кроасе, в големия си кабинет с пет прозореца, той ден и нощ се потеше над творбата си. Без никаква почивка, без развлечения, без удоволствия и без забавления, в изключително умствено напрежение напредваше в работата си отчайващо бавно, откривайки всекидневно нови книги за четене и нови предмети за изследване. Измъчваше го фразата, стегната, точна и същевременно колоритна, която в два реда трябваше да побере цял том, в един параграф — цяла наука. Вземаше куп идеи от един вид и подобно на химик, приготовляващ еликсир, ги стопяваше, размесваше, отхвърляше второстепенните, опростяваше главните и от забележителния му съсъд излизаха абсолютни формули съдържащи в петдесет реда завършена философска система.

Веднъж се почувства изтощен, почти обезкуражен и му се наложи да спре. Тогава написа за отмора прелестната книга, озаглавена „Три новели“.

Човек би казал, че с нея е искал да направи пълно и съвършено обобщение на творчеството си. Трите новели: „Чисто сърце“, „Легенда за свети Юлиян Гостоприемен“ и „Иродиада“, по възхитителен начин показват в съкратен вид трите страни на таланта му.

Ако тези три бижута трябва да се подредят по стойност, може би на първо място би следвало да се постави „Свети Юлиян Гостоприемен“. Тази книга е абсолютен шедьовър по съдържание и по стил, тя е шедьовър на изкуството въобще.

„Чисто сърце“ е историята на бедна селска слугиня, порядъчна и ограничена, чийто живот изтича без нито веднъж да е озарен от светлика на истинското щастие.

„Легенда за свети Юлиян Гостоприемен“ ни показва чудните приключения на светеца и с мъдрата си и образна наивност напомня стар църковен стъклопис.

В „Иродиада“ се разказва за трагичното обезглавяване на свети Йоан Кръстител.

Гюстав Флобер имаше и други идеи за повести и романи.

Смяташе най-напред да напише „Битката при Термопилите“ и за тази цел в началото на 1882 година трябваше да отпътува за Гърция, за да види истинското място на това свръхчовешко сражение.