Филипа Морган: Чосър и Домът на славата

И изведнъж му просветна.

Ханджията изчака кратка пауза в сподавените стенания и скърцания, които се носеха от спалнята, вдигна високо свещта в лявата си ръка и протегна дясната, за да отвори вратата. Но преди да успее, Чосър се озова до него. Той протегна ръка пред шкембето на Сампсън и стисна дебелата му неокосмена китка.

— Не, мастър Сампсън.

Имаше предимството на изненадата. Сампсън едва не изпусна свещта и зяпна стреснато.

— Остави ги да се забавляват — каза Джефри.

— Дъщеря ми е вътре.

Мекият раболепен тон беше изчезнал, но ханджията говореше тихо. Чосър също не повиши глас.

— Откъде знаеш, че тя е вътре?

— Защото аз…

Сампсън млъкна, осъзнавайки, че онова, което би казал, щеше да разкрие повече, отколкото би искал. Настъпи тишина — и пред стаята, и вътре в нея. Или двойката бе приключила със заниманията си, или — по-вероятно — беше прекъсната от шепота отвън.

— Това е моят дом — каза Сампсън.

Изтръгна се от хватката на Джефри и отвори вратата. Съчетанието от светлината на свещите и луната разкри в нюанси на мръсно златно и бледо сребристо тясно легло, чиято горна част оставаше в сянка. Най-осветен беше мършавият задник на спътника на Чосър Алан Одли, разположен между чифт доста по-пълни женски бедра. Под вдигнатите колене на жената се виждаха ясно изразени трапчинки. Комбинацията от мъжка и женска плът тръпнеше под светлината на свещите като купчинка новородени кученца.

— Време е да дадеш воля на гнева си, мастър Сампсън — каза Чосър, тъй като явно никой друг нямаше намерение да се обади. Появата на Джефри на сцената беше сложила прът в колелото на драмата, която очевидно се беше разигравала често и преди.

Сампсън колебливо пристъпи напред, предхождан от шкембето си, и вдигна свещта. Одли поне има благоприличието да обърне лице встрани, така че се виждаха само черните му къдрици.

— Глупак — каза ханджията, — насилник, сатанинско изчадие!

Но думите му не прозвучаха убедително. Все едно рецитираше наизустена реплика. Главата на Одли не помръдна, но задникът му потръпна като под невидим удар с камшик.

— Е, Алисън… — каза притежателят на „Феникс“, виждайки, че няма да стигне до никъде с обидите.

И млъкна, защото свещта освети лицето на жената. Изненадата му беше толкова голяма, че той залитна напред. Тя не смееше да го погледне.

— Жено? — каза Сампсън. Сега в гласа му наистина се усещаше изненада.

Чернокъдрата глава на Алан Одли рязко се надигна. Беше явно, че и той за първи път разпознава жената, между чиито бедра се беше наместил. Осъзнаването го накара да отскочи като от допир с чумав труп. Нощницата на жената бе вдигната до гърдите, както и ризата на Алан, чийто гръден кош изглеждаше направо мършав при сравнението. Чосър забеляза, че колкото и близо да е бил спътникът му до задоволяването, състоянието на „инструмента“ му в момента показваше, че в близко бъдеще няма да го използва.

— Но аз мислех, че… — промълви ханджията.

— И аз мислех, че… — каза Одли, докато придърпваше ризата, за да прикрие получилите вече публичност срамни части.

Мистрес Сампсън не каза нищо. Може би тя бе единствената от тримата, която подхождаше правилно към въпроса.

— Мастър Сампсън, излез и чуй какво ще ти кажа.

Чосър почти нежно подхвана мъжа над лакътя и го изведе от стаята. Сампсън се подчини без съпротива. Каквато и драма да бе организирал ханджията, каквото и заучено положение да бе целил, очевидно то се бе развило в неочаквана насока.

Когато двамата излязоха в галерията, Джефри каза:

— Не знам какво се обърка вътре, Сампсън, но не стана така, както го беше замислил ти.

— Какво искаш да кажеш? Заварих жена си в леглото с друг мъж. Моята съпруга!

— А очакваше да откриеш дъщеря си.

— Знам какво видях.

Чосър видя как Алан се промъква на пръсти зад гърба на ханджията и се отправя към общата им стая. Малко след това го последва жената на Сампсън, чиито бутове, колене и трапчинки бяха добре скрити под широката нощница. Тя тръгна в обратна посока, спирайки се за миг на стълбищната площадка, преди да се оттегли на долния етаж. Чосър си помисли, че е добре да продължи с атаката и да отвлече вниманието на ханджията.

— Ти смяташе, че е дъщеря ти Алисън, нали? Защото тя има навик да посещава посетителите посред нощ.

„Разбрахме се без думи“, беше казал Алан.

— Глупости.

— Точно както ти имаш навик да чакаш в подножието на стълбите действието да започне.