Робин Хоб - Съдбата на Шута

Не се наложи да го питам какво е. Сенч остави на масата запечатан свитък с големината на детски юмрук и малка торбичка от тъкан на Праотците. Познах, че е от робата. Погледнах ги, но не ги докоснах. Сенч ме гледаше.

— Каза ли нещо? Имам предвид, някакво съобщение за мен.

— Мисля, че тези неща са точно това.

Кимнах.

— Хеп дойде да те види, докато лежеше в лечебницата. Разбра ли?

— Не. Как е научил, че съм тук.

— Май напоследък прекарва доста време в онази кръчма на менестрелите. Естествено, съобщихме и на тях, докато те търсехме. Отчаяно се надявахме да чуем каквато и да било вест за теб и така разбрал, че сме очаквали да открием Том Беджърлок в Бъкип, а него го нямало. А след като се появи, менестрелите също научиха, както може да се очаква. И той покрай тях. Трябва да го видиш скоро и да го успокоиш.

— Често посещава кръчмата на менестрелите ли?

— Така чух.

Не попитах от кого или защо Кралският съветник се информира за навиците на някакъв чирак.

— Благодаря, че си го наглеждал.

— Казах ти, че ще го наглеждам. Не че се справих особено добре. Фиц, съжалявам. Не зная подробностите, но доколкото разбрах, си е навлякъл неприятности и е изгубил мястото си. Сега живее с менестрелите.

Поклатих съкрушено глава. Трябваше да се грижа повече за Хеп. Определено бе време да се заема с младежа. Реших да издиря Славея и да разбера къде мога да намеря момчето си. Чувствах се виновен, че не го бях направил досега.

— Някакви други новини, които трябва да знам?

— Лейди Търпение ме зашлеви доста здраво с ветрилото си, когато откри, че от няколко дни лежиш в лечебницата, без никой да й е съобщил.

Разсмях се.

— Пред хора?

— Не. С възрастта е станала малко по-дискретна. Извика ме на среща насаме в покоите си. Лейси ме чакаше. Влязох, Лейси ми предложи чай, след което се появи Търпение и си изядох боя. — Разтърка глава над ухото си и добави жално: — Трябваше да ми кажеш, че знае, че си жив и се представяш за страж. Между другото, намира това за ужасно възмутително.

— Нямах възможност. Така значи. Ядосана ли ми е?

— Естествено. Но не толкова, колкото на мен. Нарече ме „дърт паяк“ и заплаши да ме нашиба с камшик, ако не престана да се меся в живота на сина й. Как е успяла да установи връзката между теб и мен?

Поклатих глава.

— Винаги е знаела повече, отколкото казва.

— Определено. Същото беше и когато баща ти бе все още жив.

— Ще ида да я видя. Е, май животът ми си остава оплетен както винаги. Иначе какво става в Бъкип?

— Плановете ти се осъществиха доста добре. Херцозите са доволни, че имат възможност да сключат договори с пристигналите кемпра. Някои смятат, че печалбите ще са толкова високи, че ще успеят да убедят хетгурда да сложи край на набезите. Не знам дали кемпра имат подобни правомощия, но ако всички херцози категорично заявят, че търговските съглашения ще се изпълняват само ако се сложи край на нападенията, те ще престанат. Сигурно ще се изненадаш, но дори се говореше за бракове между наши благородници и представители на клановете. Досега кемпра предлагаха да се присъединят към нашите „майчини домове“ и се наложи да предупредим благородниците, че представата на островитяните за брака е доста по-различна от нашата. Но все пак може да се получи нещо. Неколцина от по-изтъкнатите аристократи имат млади синове, които биха могли да предложат на клановете.

Наля си бренди.

— Възможно е дори да има продължителен мир, Фиц. Мир с Външните острови, по мое време. Честно казано, никога не съм мислил, че ще доживея подобно нещо. — Отпи. — Макар че е по-добре да броим пилците наесен. Чака ни доста път. Бих искал да видя Предан обявен за престолонаследник преди края на зимата, но за това ще са нужни малко усилия. Момчето все още е импулсивно и прибързано. Все му повтарям, че короната лежи на главата на краля, а не на сърцето му. Нито пък по-надолу. Трябва да покаже на херцозите си мъжки разсъждения и трезва мисъл, а не момчешки страсти. Тилт и Фароу вече казаха, че предпочитат да го видят женен няколко години, за да поулегне, преди да го признаят за престолонаследник.

Побутнах чашата си напред и Сенч я напълни.

— Не казваш нищо за драконите. Значи не представляват проблем?

Той се усмихна криво.

— Май жителите на Шестте херцогства са малко разочаровани, че не видяха и една люспа от тях. Страшно биха се израдвали, ако Айсфир направи портите ни на трески, за да тресне главата си пред кралицата. Или поне така си мислят. Колкото до мен, ситуацията ме задоволява. Отдалеч драконите са изумителни и благородни създания от легендите. Опитът ми от близкия контакт с тях ме кара да си мисля, че биха се оригнали благородно, след като ме излапат.