— Идвай всеки ден да ядеш и да пиеш с мен каквото си харесаш от гозбите и напитките. Но внимавай да не се доближиш до тази бутилка. Ако сръбнеш от нея, ще съжаляваш.
Хусраушах ял и пил от каквото искал. После дяволът му внушил да сръбне от тази бутилка. Девойката му забранила и го предупредила за последствията. Но това още повече усилило желанието и упорството му и той се заинатил. Щом сръбнал малко от това питие. Хусраушах загубил разум и на лицето му се изписали признаци на лудост. Като вървели в градината, той рекъл на девойката:
— Не би ли могла да избягаш от този зъл дух и да отидем заедно в двореца на баща ти, или да се скриеш на някакво друго място?
Девойката отвърнала учудено:
— Не, няма възможност, защото той лесно ще ме открие, където и да отида. Ако избягам, ще ме убие. А той не ми прави нищо лошо. Напротив, прави всичко, което е по силите му, за да ме зарадва, и се покорява на всяко мое искане. Защо тогава аз да го мамя?
— Каква е тази стъклена топка, която виждам наблизо до шадравана? — попитал Хусраушах.
— Това е талисманът на злия дух, който го повиква винаги, щом ми трябва. Ако се докоснеш до тази топка, злият дух начаса ще се яви — отвърнала девойката.
8. Дързостта на Хусраушах
Хусраушах си въобразил, че е способен да убие злия дух и да освободи девойката от него. Той рекъл на девойката:
— Въпреки всичко аз ще призова този зъл дух и ще го убия пред тебе с тази моя брадва. Ти ще видиш смелост, която не би могла да си представиш.
Девойката разбрала, че питието го кара да забрави за последствията. Тя паднала на колене и взела да го моли да се въздържи от тази глупост, защото злият дух ще убие и двамата. Но Хусраушах не обърнал внимание на съвета й и забързал към талисмана, ритнал го с крак и го счупил.
9. Бягството на Хусраушах
Щом Хусраушах счупил талисмана, смрачило се, гъст дим обгърнал всичко, земята затреперала и дворецът се разтърсил. Тогава той се осъзнал и разбрал ужасната си грешка, но късно. Побягнал към стълбището, обхванат от силен страх, и захвърлил обувките и брадвата си. Бързал така, докато стигнал у дома си. Но не успял да се съвземе от ужаса и уплахата.
10. Хусраушах и злият дух
Тъкмо Хусраушах влязъл в къщи, ето че довтасал шивачът и му рекъл:
— Един старец дойде в моя дюкян с твоята брадва и обувки и ме попита: „Познаваш ли стопанина на тази брадва и тези обувки?“ Аз му отвърнах: „Да“. Показах му и къщата и той сега те чака на вратата.
Хусраушах много се уплашил и поискал да се скрие от стареца. Но изневиделица таванът се разпукал и старецът се спуснал при тях. В ръката си държал брадвата и обувките. Той се обърнал към Хусраушах:
— Твоя ли е тази брадва? Твои ли са тези обувки?
Лицето на юношата пребледняло, страх сковал сърцето му. Старецът го хванал за ръката и се издигнал в простора. Той летял някое време, подире се спуснал в двореца. Тук си възвърнал противния образ на дух.
11. Последствие от неразумието
След това злият дух попитал Хусраушах:
— Познаваш ли тази девойка?
— Не, не я познавам, нито съм я виждал някога през живота си — отвърнал Хусраушах.
Тогава злият дух рекъл на девойката:
— Познаваш ли този момък?
— Не — отвърнала тя, — не го познавам, нито съм го виждала някога в живота си.
Злият дух й казал сърдито:
— Нима не той е забравил при теб тези обувки и тази брадва?
Девойката замълчала и не отвърнала. Злият дух се обърнал към нея и й рекъл:
— Щом не познаваш този момък, вземи тази сабя и го убий!
— Какво престъпление е извършил, та да го убия? Не, не мога да убия невинен — отвърнала тя.
Злият дух се обърнал към момъка и му рекъл:
— Щом не познаваш тази девойка, вземи тази сабя и я убий!
— Как така ще убия човек, без да има за какво? — отвърнал той.
Тогава злият дух се обърнал гневно към двамата и рекъл:
— Ако не бяхте ме лъгали, щях да ви простя вината. Но вие излъгахте и аз непременно ще ви накажа. Нея ще я затворя в дълбока пещера, където не може да достигне нито човек, нито дух, и ще я оставя без хляб и вода, да умре.
Изведнъж в стаята се смрачило, подир някое време светлината се върнала, но момичето го нямало.
12. Хусраушах се превръща в маймуна
Тогава злият дух рекъл на Хусраушах:
— Аз можех да направя с теб същото, но ще се задоволя да те превърна в маймуна или в куче, или в магаре, или в лъв, или в каквото искаш животно.
Хусраушах паднал на колене, заплакал и взел да го моли да му прости грешката. Той посочил на злия дух много случаи на снизхождение, на милост към слабия от силния.
Читать дальше