И видях, че е суета.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения.
И рекох най-сетне в сърцето си:
„Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“
И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре.
И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот.
И разбрах, че е суета.
Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост…
И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!…
Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш?
Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?
И видях, че е суета.
Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения.
И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било.
И погледнах го.
И казах в сърцето си тогава:
„О, жалка разтуха за слабите!
Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно!
Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето!
О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“
И — отминах.
…А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
И видях, че е суета.
Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени.
Защо са дирили блаженства.
А блаженство няма.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения.
…Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен!
Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния!
Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда.
Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения.
Легенда за оногова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея и разгада виденията на царя. Сказание, което се разправя и в наши дни по цяло Междуречие, и по равнините на Фригия, и по планините на Иран, та чак до бреговете на Бяло море. Сказание древно, завещано на сегашните люде от някогашни мъдри приказвачи, които умеели да везат образи и да нареждат звучни думи.
Имаше в Халдея човек млад, хубав, като слънце — и мъдростта му раждаше приказки и ковеше тайни.
Името му — Даниил.
Угоден бе Даниил Богу, та Бог му разкриваше в притчи и видения тайните на това, що има да стане.
И научи се царят халдейски за славата на Данииля. И повика го при себе си.
И дойде Даниил.
А царят му каза:
„Стигна реч до мене, че си бил най-млад от магите. Как можа още на младини да стигнеш върха на мъдростта — и дъното на тайните да изчерпиш?
Кой от боговете ти дари познание за опасната магия — и кой дух те научи да разпознаваш човешката орис по мрежата на небесни съзвездия?
От кои книги разумя тайните на сънищата — и чии писания ти повериха ключовете на Живота и Смъртта? Отде прочете личбите на това, що има да стане?
Не може ли да стигне всеки мъдростта на маг и звездогадател? Не може ли да надрасте твоята мъдрост — и да победи твоята мощ?“
И отвърна Даниил:
„Гъвкава е змията и плъзгави са люспите и. Не може я хвана всеки… Па и да я хване, тя ще ги ухапе — и смърт ще му донесе.
Не всекиму, царю на Вавилон, е съдено да бъде маг, знахар и звездогадател. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тия сили…
Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното Учение.
Знайно е: дървета хубави има — едри, снажни и гиздави. Ала само от алмуг се прави змиевиден жезъл, който извиква духове на умрели люде, на безсмъртни богове и на загинали пророци.
Читать дальше