Елин Пелин - Ян Бибиян (Невероятните приключения на едно хлапе)

Малкото човече, като се видя нашироко, побягна и се скри в гората.

Ян Бибиян помисли, че е спасен, че това е горният свят, който той отдавна бе оставил и тръгна по първата пътека, която му се изпречи. Отведнъж и гората тръгна и се отдалечи. Той забърза да я догони — и тя забърза пред него.

Но Ян Бибиян не се уплаши. Той извади опашката, замахна с нея и извика към гората:

— Стой!

Гората се спря. Ян Бибиян навлезе в нея.

Из гъстия буренак се преплитаха много пътеки. Без да му мисли, той тръгна по най-правата. Като вървя доста по нея, пред него се изпречиха три чешми, от които струеше бистра студена вода.

Ян Бибиян беше жаден. Той се спря пред първата чешма и се наведе да пие. Ала веднага водата се превърна на желязо.

Ян Бибиян се наведе да пие от втората, но тя се превърна на злато. Третата се превърна на сребро.

Ян Бибиян се упъти по-нататък. Отведнъж над него изграка черната врана и извика:

— Ян Бибиян, не върви по тоя път! Ела с мене да те заведа при Мирилайлай!

Враната тръгна напред и Ян Бибиян тръгна след нея. Скоро в гората се показа пушек. Когато се приближиха, Ян Бибиян видя същия старец, който бе забравил голямата книга, че седи пред един силен огън и бърка с дълга лъжица в една глинена тенджера, поставена на огъня.

Великият магьосник Мирилайлай, потънал в размишления и унусен в работата си, не обърна никакво внимание на Ян Бибиян. Той от време на време бъркаше с лъжицата в голямата тенджера, от която излизаха разноцветни пари, и шепнеше някакви наричания. Челото му беше смръщено и бледо. Бялата му брада падаше върху земята като бяла кърпа, а очите му гледаха съсредоточено в огъня.

Ян Бибиян, който беше преживял толкова странни работи, гледаше без страх великия магьосник. Поиска му се дори да ритне и да катурне голямата тенджера, от която излизаше нетърпима миризма.

— Мирилайлай — извика Ян Бибиян, — освободи ме оттук!

Гласът му прозвуча смело и решително.

Мирилайлай се обърна стреснат от тоя смел глас и очите му заискриха гневно.

— Ян Бибиян, ти си мой пленник! От голямата книга на мъдростта ти не научи ли, че човек със собствени усилия трябва да се спаси?

Мирилайлай се изправи и отведнъж порасна толкова високо, че Ян Бибиян, за да го погледне в очите, трябваше да си вдигне главата нагоре.

— Ян Бибиян, аз ще те сваря в тенджерата и ти ще излезеш оттука, преобразен на пара.

— Пшт! — изкряска силно Мирилайлай, като видя черната врана, която стоеше до Ян Бибиян, — махни се, проклета, от очите ми!

Враната се вдигна, погледна жално Ян Бибиян и отлетя покорно.

Мирилайлай посегна с дългата си ръка към шията на Ян Бибиян, като разтвори пръсти да го сграбчи.

Ян Бибиян отскочи настрана, извади изпод мишницата си дяволската опашка и я вдигна заканително.

Отведнъж великият магьосник Мирилайлай почна да се смалява и стана малък, по-малък от Ян Бибиян. Лицето му се изкриви от страх, очите му се ококориха и зъбите му почнаха да тракат.

— Милост, милост! — извика жално Мирилайлай. — Пощадете ме, Ян Бибиян!

В това време огънят угасна. Парите, които излизаха от тенджерата, спряха и от нея изпълзяха със страшно шипене три огромни змии, които бързо пропълзяха във високите бурени наоколо и се изгубиха.

— Изведи ме оттук! — извика Ян Бибиян. — Изведи ме или ще те убия!

Ян Бибиян вдигна опашката над главата на изплашения Мирилайлай.

— Не ме бий! Спри ръката си, Ян Бибиян, защото злото, което ще направиш на мене, ще бъде двойно по-голямо за тебе! Ако ти ме убиеш, всички врати ще се заключат, всички води ще пресъхнат, тая зелена гора ще се превърне в пустиня и ти ще умреш от глад и жажда. И ничия сила не може да те спаси оттук. Скрий дяволската опашка и аз ще ти помогна!

Ян Бибиян прибра пак в пазухата си дяволската опашка. Отведнъж Мирилайлай почна да расте и за няколко мига порасна колкото един обикновен човек.

— Изведи ме оттук! — каза заповеднически Ян Бибиян.

— Ян Бибиян — рече великият магьосник Мирилайлай, — ти имаш дяволска опашка, в която се крие страшна сила. Тя действува над магьосниците съкрушително. Тук с нея и ти си силен, но ако излезеш между хората, тя ще ти носи само нещастие. Дай я на мене и аз ще те изведа оттук!

Ян Бибиян се замисли. Желанието му да излезе оттук беше така силно! И ако цената на неговата свобода е една дяволска опашка, защо да не я даде? Добре.

Но като погледна как лукаво надничаха изпод големите вежди безцветните очи на Мирилайлай, Ян Бибиян се сепна. „Не, никога няма да я дам — рече в себе си той. — Разбрах нейната сила в това царство на магиите и не искам да остана без нея.“