Лиман Баум - Вълшебникът от Оз. Страната на Оз

— Сега не си момиче — нежно казала тя, — защото Момби те е превърнала в момче. Но ти си се родил момиче, а и принцеса и трябва да възвърнеш истинския си образ, за да станеш царица на Изумрудения град.

— О, нека Джинджър си остане царица! — готов да заплаче, се примолил Тип. — Искам да си остана момче, да скитам с Плашилото и с Тенекиения дървар, с Бръмбара и с Джак! Да! И с милото ми Дървено магаре, и със Сръндака! Не искам да съм момиче!

— Спокойно, приятелю — утешил го Тенекиеният дървар, — чувал съм, че да си момиче, не било страшно. Ще ти бъдем пак най-верни другари. И право да ти кажа, лично аз предпочитам момичетата пред момчетата.

— Аз и момичетата ги харесвам! — Плашилото любвеобилно тупнало Тип по главата.

— Учат се не по-зле от момчетата — заявил Бръмбарът. — Като станеш момиче, съм готов да ти бъда учител.

— Ха, ама слушай — стреснато надигнал глас Тиквоглавия, — ако станеш момиче, няма да си моят мил татко!

— Няма — разсмял се притесненият Тип — и на драго сърце ще се лиша от това родство — после се обърнал към Глинда и казал колебливо: — Готов съм да опитам за известно време, да видя какво е. Но ако не ми е приятно, обещай пак да ме превърнеш в момче.

— О, това не е по силите ми. С превръщания не се занимавам, защото е нечестно, и почтената вълшебница не прави нещата да изглеждат такива, каквито всъщност не са. Само продажните магьосници вършат тези магии, затова ще помоля Момби да те освободи от заклинанието и да ти върне истинския образ. Това ще е последната й възможност да се занимава с магия!

Сега, когато истината за принцеса Озма вече била излязла наяве, на Момби й било все едно какво ще стане с Тип, но се бояла от гнева на Глинда, а и момчето обещало — стане ли господар на Изумрудения град, да се грижи за Момби, докато е жива. Тогава вещицата склонила и всички се приготвили преобразяването да се извърши начаса.

Глинда наредила да пренесат царското й ложе в средата на шатрата. То било отрупано с розови копринени възглавници, а от балдахина над него се спускали пищни розови воали и скривали леглото.

Магьосницата дала на момчето някаква отвара, която го приспала дълбоко и безпаметно. Тенекиеният дървар и Бръмбарът внимателно го пренесли на леглото, положили го върху меките възглавници и като дръпнали воалите, го скрили от земния свят.

Вещицата клекнала на пода, измъкнала от пазвата си сухи билки и запалила с тях огън. Когато пламъкът се вдигнал, Момби пръснала над огъня шепа магически прах, който се превърнал в тъмна виолетова пЎра. Тя изпълнила шатрата с ухание и Дървеното магаре кихнало гръмогласно, макар че го били предупредили да пази тишина.

А после пред изумените околни вещицата запяла монотонно някакви стихове на непознат език и наклонила мършавото си тяло пред огъня седем пъти напред и седем пъти назад. Като свършила заклинанието, се изправила и викнала: „Ю-уа!“

ПЎрите се разпръснали, въздухът се прочистил, в шатрата лъхнал свеж ветрец, а розовите воали край леглото потреперили, сякаш някой отвътре ги бил разклатил.

Глинда пристъпила до балдахина и дръпнала копринените завеси. После се надвесила над възглавниците, протегнала ръка и от леглото се вдигнала девойка, свежа и красива като майско утро. Очите й — два искрящи брилянта, устните й — червени рубини. По раменете й се пилеели къдри от тъмно злато, а нежна, обкичена със скъпоценности диадема ги пристягала на челото. Дрехи от копринен тюл я обгръщали като облак, на краката си носела сатенени пантофки.

При това невероятно видение другарите на Тип занемели, а после всички свели глава, обхванати от възторг към прекрасната принцеса Озма. Момичето погледнало красивото лице на Глинда, сияещо от радост и задоволство, а после се обърнало към другите. И свенливо изрекло:

— Дано да ме обичате както преди. Аз съм си същият Тип, само… само…

— Само че си съвсем друг! — обадил се Тиквоглавия и всички решили, че това са най-умните слова, които бил изричал.

Когато добрите вести стигнали до царица Джинджър — как вещицата Момби била заловена, как признала престъплението си пред Глинда и как изчезналата принцеса Озма била открита в лицето не на друг, а на момчето Тип, — тя се разплакала от мъка и отчаяние.

— А сега — стенела тя, — след като бях царица и живях в дворец, да се върна пак у дома, да търкам пода и да бия масло! Ужасно е! Не мога да се примиря!

Затова, когато войничките й, които по цял ден правели сладкиши в царската кухня, я посъветвали да не се предава, тя послушала глупавите им съвети и пратила категоричен отказ до добрата Глинда и принцеса Озма. Последвало обявяване на война и още на другия ден Глинда настъпила към Изумрудения град с развети бойни знамена, духова музика и гора от лъскави копия, искрящи на слънцето.