Ернст Мулдашев - От кого сме произлезли

Заснехме диапозитиви и прожектирайки изображенията на стената, се постарахме да сторим същото, но при по-голямо увеличение. Отново не сполучихме. После изготвихме компютърен софтуер, позволяващ да се прожектират изображенията върху екрана, и ги анализирахме с помощта на специални програми. Този начин се оказа най-удобен, изчисленията бяха по-точни и по-лесно се вкарваха в паметта на компютъра. Но и така не открихме обобщаващия принцип и дори преустановихме за известно време работата си. Измерването на геометричните фигури вървеше мудно, сравняването им бе възможно само като относителни величини, което от своя страна не позволяваше статистическа обработка. Като че ли наближаваше заникът на тази научна идея.

За късмет обаче един ден забелязах нещо любопитно. То нямаше пряка връзка с научните ни търсения. Преглеждах петгодишно момиченце. То седеше в скута на майка си. Жената склони глава към дъщеря си и като й шепнеше в ухото, ми помагаше да преглеждам очите й. Понеже се уморих да се взирам в очното дъно, отметнах глава и огледах майката и дъщерята заедно. В този миг ми направи впечатление, че големината на роговиците и при двете е еднаква, независимо от многократната разлика в големината на телата им. „Защо са еднакви? Та нали при малкото момиче е логично роговицата да е по-малка от тази на майка й“, помислих си аз.

Превъзмогвайки любопитството си, продължих прегледа, поставих диагнозата и препоръчах операция. Поредният пациент стоеше вече на прага на кабинета ми. „Нима и при този възрастен човек размерът на роговицата ще е еднакъв с този на малкото момиченце?“, разсъждавах аз, докато преглеждах новия пациент.

И наистина големината на роговиците им ми се стори еднаква. Тогава не се сдържах и извиках секретарката. Помолих я да събере двайсетина души с различна възраст, ръст и пол, взех офталмоскопа и сравних очите им. Размерите на роговиците бяха еднакви при всички, независимо от ръста, теглото и възрастта им.

„Странно — продължавах да разсъждавам аз, — усещането е такова, сякаш големината на роговицата е константна величина, нещо като абсолютна единица на мерките в човешкия организъм!“

До мен седеше нашият хирург Венера Галимова — красиво миньонче. Погледнах към краката й и я попитах:

— Венера, кой номер обувки носиш?

— Трийсет и пети. Защо се интересуваш?

— Аз нося четирийсет и трети. Я да се погледнем в огледалото! Приближихме се към огледалото — гледаха ни два чифта очи с еднаква големина на роговицата. Излизаше, че в човешкия организъм всички мерки са относителни: дължината на ръцете е различна, големината на стъпалата — също, размерите на лицевите части и на тялото — също, някои имат издути кореми, други — плоски, дори обемът на мозъка и вътрешните органи (черен дроб, стомах, бели дробове) се различават при отделните хора. А роговиците са еднакви! Нима никой от учените досега не е забелязал този факт?

Прелистих набързо медицинската литература, но никъде не се споменаваше нищо по темата. Затова организирах масово изследване с помощта на специален хирургически инструмент под операционен микроскоп, като сравних данните с ширината и дължината на дланите и стъпалата. После съставихме вариационни поредици, обработихме ги статистически и открихме, че диаметърът на роговицата, в сравнение с размерите на дланите и стъпалата, е абсолютна константа и е 10 ± 0,56 мм.

Размерът на очната ябълка (оста по дължината на окото), измерен с ултразвук, постепенно се увеличава от мига на раждането и до 14-18-годишна възраст достига средната си величина — 24 мм. В различие от него диаметърът на роговицата се увеличава незначително от раждането до 4-годишна възраст, след което не се променя. Затова очите на малките деца изглеждат по-големи от тези на възрастните.

Защо диаметърът на роговицата е постоянна величина? Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но тази абсолютна величина в човешкия организъм може да се използва като мерна единица, по-конкретно — при офталмогеометричните изследвания. Мнението ми се затвърди окончателно след приключването на статистическите изследвания и опитите да съставя геометричните фигури на очните лицеви части, съобразени с постоянните величини на роговиците.

По това време ме посети главният гинеколог на гр. Уфа. Той има подчертано солидна външност — висок, с внушителен корем и огромно овално лице, с гъста брада и високо чело. Едновременно с него в кабинета влезе моята операционна сестра Лена Воронина — красиво, миловидно, дребничко момиче. Лицата на двамата толкова се различаваха, че аз им предложих да участват при компютърното заснемане на офталмогеометричните им параметри. „Ако лицата им толкова не си съвпадат — мислех си аз, — по какво ли се различават очите им?“