Кръстьо Манчев: История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))

Но не е само това. Първият том обхваща много дълъг период, наситен с много събития, които трудно се побират в една само книга. Затова второто издание посвещава на този период два тома — един за времето от османското нашествие на Балканите до Източната криза от 1875–1878 г. и друг за времето от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на Първата световна война през 1918 г. Материята се разгръща по-детайлно, включват се нови данни и обяснения, докато в първата версия на книгата събитията са представени по-сгъстено. Това всъщност е новото, което второто издание предлага на читателите. Освен това има нови трудове по история на Балканите, в това число на чуждестранни учени, преведени на български език 1 1 Грънчаров, Ст. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития до края на Първата световна война, Издателство „Дамян Яков“, София, 2001, 645 страници; Кастелан, Ж. История на Балканите XIV–XX век. Превод от френски език Лиляна Цанева. Издателска къща „Хермес“, Пловдив 2002, 671 страници; Йелавич, Б. История на Балканите, XVIII–XIX век, том I, 409 страници, XX век том II, 470 страници. Превод от английски език Мирела Христова, Издателство „АМАТ — АХ“, София, 2003; Глени, М. Балканите 1804–1999. Национализъм, войни и Великите сили. Превод от английски език Светлана Лекова. Издателство „Рива“, София, 2004, 624 страници. , които се имат предвид при интерпретацията на събитията.

Промяна има в подзаглавието на първия том — вместо „От османското нашествие на Балканите до Берлинския конгрес“ става „(1352 2 2 С превземането на крепостта Цимпе на Галиполския полуостров през 1352 г. започва османското нашествие на Балканите. –1878)“ По този начин подзаглавието на този том се хармонизира с подзаглавията на следващите томове, в които не се споменават събития, а само години, поставени в скоби.

2 юни 2005 г.

Авторът

Политическата карта на Балканите винаги е била изключително пъстра. Полуостровът е сравнително малък, а на негова територия творят история много народи и държави, малки и големи. Древността „дарява“ Европейския югоизток с Елада и редица нетрайни държавни образувания. След това народите от този район неведнъж са „обединявани“ в рамките на големи империи — тази на Александър Македонски, Римската, Византия. Средновековието разнообразява балканската политическа карта с няколко славянски държави (България, Сърбия, Хърватия, Босна), непрестанно воюващи с Византия, Венеция, Унгария или помежду си за свое място на Балканския полуостров. През XIV век от изток изгрява звездата на нова държава, османската, която става империя и трайно се настанява в земите на балканските народи. В същото време в Средна Европа израства друга империя, Австрийската, която прегражда пътя на османците на запад и започва своята „балканизация“. В Адриатика и Средиземноморието пък в продължение на няколко века доминира морската колониална империя Венеция, която дели мегдан с другите две „балканизирани“ или „балканизиращи“ се империи, Османската и Австрийската. И така продължава до новото време, което ще „отгледа“ модерни нации и национални държави, та ще възникне днешното положение на многонационалност и многодържавие.

Всъщност Балканският полуостров е територия, на която от векове си дават среща Изтокът и Западът, Ориентът и Европа. Особено място в случая заема османската инвазия на Балканите, започнала през средата на XIV век и постигнала блестящ успех през следващите два века. А това значи ликвидиране на средновековните балкански държави, значително разместване на човешки маси, промени в държавно-политическия статут, в живота, бита и културата на балканските народи. И не само това, а непосредствено пряко съприкосновение на Османската империя, идваща от Изтока, с Европа отвъд Балканите. Защото по едно време султанът заплашва, че армията му скоро ще излезе на река Рейн.

Три са основните фактори, от които се определя успехът на османското нашествие в Европа. Първо, състоянието на османската държава, нейната жизнена сила и настъпателна мощ. Второ, състоянието на Византия и другите средновековни балкански държави, тяхната способност или неспособност да спрат нашественика и да се защитят. Трето, състоянието на Европа, нейната организация или дезорганизация, възможност или невъзможност за отблъскване на неканения източен гост.