Сергей Павлов - По черната следа

По-късно той се кълнял, че изборът на вратата бил съвсем случаен, но било трудно да му се повярва. По-скоро той не взел под внимание неспокойния нрав на инженер-домакина и предполагал, че играта ще свърши сравнително безобидно. Представял си изхода в три варианта. Първият: Баката ще заподозре клопката и няма да се случи нищо интересно. Вторият: Баката ще позвъни на посочената врата и ще почнат много интересни разговори. Работата била там, че три от петте жени в състава на екипажа на нашия рейдер малко преди момента, за който става дума, били влезли в девети отсек и наблюдателният Ян, разбира се, ги забелязал. Деветият отсек представлява цял комплекс от специализирани кабинети — за масаж, хигиена, козметика… и така нататък. Естествено, всякакви маневри на механика пред забранената за мъжете врата биха изглеждали твърде пикантно. Най-изтънчен бил третият вариант: под някакъв предлог Ян предава „наблюдателния“ си пост в коридора на измамения механик, а на връщане великодушно разяснява на „часовия“, че нещо подобно се било случило на палубата на вакуум-створа.

Сценарият се разгърнал по втория вариант, но в много по-скандална форма, отколкото можел да предположи изобретателният десантчик. Баката погледнал мрачно вратата и казал: „Поварди ми го малко, аз ей сега…“ и със скоростта на вятъра се понесъл в акумулаторния отсек. Разбира се, там нямало никаква бележка, но счупеният екран бил налице и това било напълно достатъчно да извади от равновесие инженер-домакина…

Върнал се той като бушуващ ураган, видял съучастника си в „преследването“, че стои на поста си, и без да му мисли, се втурнал към злополучната врата. Други входове и изходи девети отсек нямал и възбуденият механик повярвал, че „диверсантът“ е в капан… Вратата била заключена, но, разбира се, не по причината, която Баката с помощта на хитрия Ян си въобразил. Никой не отговорил на звънците и ръмженето му: „Веднага отваряй!!!“ Само обективът на наблюдателното прозорче мигнал и увеличил яростта на механика. Влезли в употреба юмруците му, коридорът се изпълнил с непривичен за обитателите на рейдера грохот. Ян отстъпил със страх по-близо до атриума. Тъй като не знаел нищо за порядъчно дотегналия на Баката „диверсант“, той, естествено, бил озадачен от твърде решителния щурм на вратата. Грохотът започнал да привлича вниманието на всички, които били на битовата палуба (от съблекалнята надникнали с любопитство две загърнати в хавлии фигури) или бодърствували още горе (Ян видял някого да скача в атриума). Разбрал, най-сетне, че „изтънчената“ игра се превръща в глупав скандал, десантчикът вече се канел да спре механика, който атакувал в самозабрава забранения отсек, когато вратата за миг се отворила и механикът изчезнал… Ян замръзнал на мястото си. Фигурите в хавлиите си разменили неясни възгласи. Вратата отново се отворила за миг — и в коридора като от катапулт излетял шумно човек с огромен, нахлупен чак до раменете блестящ шлем на главата! Баката се блъснал в стената, свалил „шлема“ — каската за сушене на коса, и като разпръсквал парцали пяна (бил облян от главата до петите с някаква много ароматична пенеща се течност) и размахвал застрашително юмруци, пристъпил към десантчика. Зрелището било срамно, не ще и дума! Като допълнение отмъстителните жени успели да украсят физиономията на нещастния механик с червило. Ян, който вцепенен гледал приближаването на Баката едва ли щял да се измъкне лесно от възмездието, ако механикът не бил забелязал навреме капитана. Молчанов наблюдавал мълчаливо развоя на събитието, а зад гърба му били замръзнали в очакване плещестите фигури на двамата пилоти. Механикът изпуснал каската на земята. Последвала няма сцена, след която Молчанов рязко се обърнал кръгом и тръгнал към атриума…

Но аз, повтарям, нищо не знаех за това и като слушах в командната кабина резките думи на капитана, се мъчех да си представя истинската причина за скандалното произшествие. В едно бях сигурен: Баката беше честен, искрен човек и просто беше нелепо да бъде заподозрян в умишлено нарушение на общоприетите норми на морала и етиката. Изказах това свое убеждение на капитана и добавих, че ако си дадем труд да разберем мотивите на вчерашната „простъпка“ на механика, няма да открием в тях нищо осъдително, още по-малко злонамерено. Напротив, би трябвало да оценим безкомпромисността и мъжеството на човека, който е бил принуден да води неравна борба с един необикновено хитър и ловък противник.