Ан Макафри - Полетът на дракона

Рамот наклони глава царствено. След това започна да я движи наляво-надясно над яйцата, защитавайки ги от въображаема опасност. Внезапно започна да съска, надигна се от пясъка и размаха силно криле, след което отново се отпусна на земята, за да снесе още едно яйце.

Жителите на Уейра, несвикнали с горещината на пясъка, започнаха да напускат Площадката на Излюпването, след като бяха показали уважението си към новото златно яйце. За да се снесат яйцата докрай бяха нужни няколко дни, така че нямаше смисъл да се чака. Около златното яйце вече лежаха още седем, и седем вече снесени яйца беше добър белег за общото количество. Облози се сключваха и губеха още докато Рамот снасяше деветото пъстро яйце.

— Точно както предсказах, яйце на кралица, в името на майката на всички ни — каза гласът на Ф’лар в ухото на Лесса. — И бих се обзаложил, че ще има поне десет бронзови.

Тя погледна нагоре към него, напълно в хармония със своя Водач на Уейра в този момент. Усещаше сега и Мнемет, застанал гордо на един каменен ръб, гледащ доволно към любовницата си. Лесса импулсивно постави ръка на рамото на Ф’лар.

— Ф’лар, сега вече ти вярвам.

— Чак сега ли? — закачи я Ф’лар, но усмивката му беше весела, а очите му — горди.

Заповедите на Ф’лар през следващите месеци предизвикаха безкрайни дискусии и мърморене сред жителите на Уейра. Но за Лесса те изглеждаха просто логично продължение на техните разговори след като Рамот беше привършила със снасянето на обнадеждаващото количество от четиридесет и едно яйца.

Ф’лар нарушаваше традициите наляво и надясно, настъпвайки безмилостно по консервативните мазоли не само Р’гул.

Поради упоритото си отвращение от износените доктрини, срещу които самата тя беше се настроила докато Р’гул беше Водач на Уейра, и поради уважение към интелигиентността на Ф’лар, Лесса го поддържаше напълно. Тя можеше и да не спази даденото по-рано обещание, че ще му вярва до пролетта, ако не беше видяла как предсказанията му се сбъдват едно след друго. И нещо повече, те бяха базирани не на предчувствия, в които тя вече не вярваше след това, което научи от летенето между времената, а на записани факти.

Веднага щом черупките на яйцата се втвърдиха и Рамот търколи настрани от петнистите специалното яйце на кралица, за да се полагат за него повече внимание и грижи, Ф’лар доведе кандидатите за ездачи на Площадката на Излюпването. По традиция кандидатите виждаха яйцата за пръв път в деня на Впечатването. Към този прецедент Ф’лар добави и друг: много малко от шестдесет и няколкото бяха израснали в Уейра, и повечето от тях наближаваха двайсетте. Кандидатите трябваше да свикнат с яйцата, да ги пипнат, да ги помилват, да свикват с мисълта, че от тези яйца ще се излюпят млади дракони, нетърпеливо чакащи да бъдат Впечатани. Ф’лар смяташе, че такава практика може да намали нещастните случаи по време на Впечатването, когато момчетата бяха просто твърде изплашени, за да се сетят да се махнат от пътя на тромавите дракончета.

Ф’лар също помоли Лесса да убеди Рамот да пусне Килара близо до скъпоценното й златно яйце. Килара с готовност отби детето си и прекарваше часове заедно с Лесса като нейна учителка край златното яйце. Въпреки хлабавата връзка на Килара с Т’бор, тя открито демонстрираше предпочитание към Ф’лар. Затова и Лесса се нагърби с неприятната задача да изпълни плана на Ф’лар за Килара — това щеше да означава преместването й заедно с новоизлюпената кралица във Форт Уейр.

Използуването от Ф’лар на родени в Хранилищата имаше и допълнителна цел. Малко преди самото Излюпване и Впечатването назначеният за Надзирател на Руата Литол изпрати ново съобщение.

— Този човек определено изпитва удоволствие да ни праща лоши новини — отбеляза Лесса, когато Ф’лар й предаде свитъка от обработена кожа.

— Мрачен мъж — съгласи се Ф’нор. Именно той беше донесъл съобщението. — Жал ми е за момчето, ще му се наложи да живее с такъв песимист.

Лесса се намръщи към кафявия ездач. Тя все още изпитваше неприятно чувство при споменаването на сина на Гема, сега Господар на нейното наследствено Хранилище. Но… тъй като тя беше причинила непредумишлено смъртта на майка му и тъй като не можеше да бъде едновременно Стопанка на Уейра и Господарка на Хранилището едновременно, то нямаше нищо лошо в това Иаксом, синът на Гема, да бъде Господар на Руата.