Пламен Тотев - Червенокосата

Алая грубо си проби път през мъжете, които бяха насядали около масите. Ръката и се стовари върху рамото на Дрота и после почти го изрита на вън.

В полутъмното помещение всичко беше грижливо подготвено. Пентаграмата беше внимателно начертана по средата на стаята и във всеки един от лъчите и беше закрепена черна свещ.

Дрота зачете заклинанието. После посипа пентаграмата с кръвта на току що убитата млада жена. В центъра започна да се оформя огнено кълбо, което прерасна в огромен демон. „Кой се осмелява да вика Ормузд — повелителят на деветия кръг на Ада.“ — гласът му прокънтя между стените на стаята и накара цялата сграда да се разтресе. После погледът му се спря на Алая. „Ах, ти ли си била. Значи най-сетне ме откри“ — промълви той и гротескното му лице се озари в зъбата усмивка. „Значи силата на Мрак не ти беше достатъчна. Добре ето ти договора. Трябва да го подпишеш със собствената си кръв и ще получиш това, което искаш. А в замяна на това душата ти ще бъде моя“ — и смехът му отново разтресе сградата. Алая сряза лявата си длан с Мрак и с острието му написа името си на пергамента. После с едно движение отсече главата на Ормузд. Шурнаха пламъци, които обгърнаха Алая.

От сенките се отдели една закачулена фигура и с едно махване угаси пожара, който беше обхванал всичко. Дрота не можеше да помръдне от ужас. От угасналите пламъци излезе Алая, но това не беше вече тя. Когато я погледна в очите той усети как кръвта в жилите му се смразява. В следващият миг беше само къс гранитна скала, с очертанията на човешка фигура.

Устните на Алая се разтеглиха в усмивка. Мъжът с качулката сложи огромната си ръка на рамото и. „Върни ми меча“ — промълви той с тих басов глас. „Той повече няма да ти трябва. Освен това в него има нещо, което ми принадлежи, нещо, което бях загубил отдавна.“ Алая се изсмя и запрати черното острие право към сърцето му. Мъжът го улови с една ръка. После го пречупи. Някаква сребриста мъгла се процеди от острието и плъзгайки се по дръжката попи в ръката му. После мъжът седна с кръстосани крака на пода и се вгледа в изуменото изражение на Алая. Сега беше негов ред да се засмее. Той махна с ръка сякаш вече му беше омръзнало да я гледа и я отпращаше.

Алая сърдито се завъртя и излезе от стаята. Едната от змиите на главите впи немигащите си очи в тъмната фигура, която продължаваше да седи на пода. Раздвоеното и езиче се стрелна на вън за да проучи обстановката. В следващия миг боязливо се сви при останалите си посестрими.

© Пламен Тотев

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/678]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:12