Карл Май: Призрака на Ляно Естакадо

— Behold! Моят добър приятел! Къде си разговарял с него?

— Преди няколко дни на север край реката Вашита. Каза ми, че сте си уговорили среща тук, в Хелмърс Хоум.

— Вярно е. Ами ще дойде ли?

— Да. Тръгнах на път преди него. Той сигурно скоро ще ме последва.

— Чудесно, великолепно! Значи ти е говорил за нас?

— Разказа ми за похода ви към Йелоустоун. И когато преди малко спомена, че и ти си бил лесничей, веднага разбрах с кого си имам работа.

— Сега ще ми повярваш ли, че съм свестен човек?

— Не само това, но и че си изобщо голям добряк — усмихна се младежът.

— Значи Дебелия не ме е очернил?

— Нищо подобно. Та как ли би могъл да злослови по адрес на своя добър приятел Франк!

— Ами знаеш ли, понякога спорехме за неща, които е трудно да бъдат схванати само с едно гимназиално образование. Но за щастие той проумя, че ние взаимно се превъзхождаме, и сега вече по целия свят не можеш да намериш такива добри приятели като нас двамата… Но ето го Боб, ето го пред нас и гъсталака… Накъде продължава пътят?

— През потока и отсреща между дърветата! Това е най-правият път. Ездачи като Боб не се нуждаят от утъпкана пътека.

— Да, вярно! — съгласи се негърът с гордост. — Масса Блъди Фокс сме видели, че масер Боб яздят кат индиън. Масер Боб минават през огън и вода.

Прегазиха потока, прекосиха горичката, в която нямаше ниски храсти между дърветата, за да им пречат, а после навлязоха между оградени царевични, овесени и картофени ниви. Тук на места имаше от онази плодородна черна песъчлива почва, типична за тексаските хълмисти райони, която осигурява богата реколта. Водата на потока беше голямо предимство на поселището. Той течеше съвсем близо до жилищната сграда, зад която се намираха оборите и стопанските постройки.

Къщата бе строена от камък, беше дълга, просторна и без втори етаж, но откъм двете фронтонни страни имаше по две малки тавански помещения. Пред вратата се издигаха четири грамадни сенчести дъба, под чиито клони бяха направени няколко обикновени маси и пейки. Веднага се забелязваше, че от дясната страна на входа се намираше жилищното помещение, а вляво беше магазинът, споменат от Блъди Фокс.

На една от масите седеше възрастен мъж с лула в устата, който изпитателно се вглеждаше в тримата приближаващи се конници. Той имаше висока яка фигура и обветрено загрубяло лице, обрасло с гъста голяма брада. Беше истински уестмън и по ръцете му си личеше, че е работил здравата и е създал много нещо.

Щом разпозна водача на двамата непознати, той се изправи и още отдалеч му извика:

— Welcome 4 4 (англ.) — Добре дошъл! Б. пр. , Блъди Фокс! Най-сетне реши отново да ме навестиш. Има новини за теб.

— Откъде? — попита юношата.

— Ей оттам. — Човекът посочи с ръка на юг.

— А какви са новините? Добри ли?

— За жалост, не. Вероятно пак са се появили „лешояди“ в Стейкт Плейн.

Американците, говорещи английски, наричат Ляно Естакадо Стейкт Плейн. И двете наименования имат един и същи смисъл: равнина със забити из нея колчета.

Тази новина, изглежда, направо наелектризира Блъди Фокс. Той скочи от седлото, бързо се приближи до човека и каза:

— Веднага трябва да ми разкажеш всичко с най-големи подробности!

— Онова, което знам, е твърде малко и може да се разкаже накратко. Но преди това ще бъдеш ли все пак тъй учтив да ме представиш на тези двама джентълмени?

— И за това не трябва много време. Ти си мистър Хелмърс, собственикът на тази ферма, а тези господа са мистър Хобъл Франк и масер Боб, които идват при теб, за да си накупят туй-онуй.

Хелмърс огледа двамата и направи следната забележка:

— Преди да търгувам с тях, искам да ги опозная. Досега не съм ги виждал.

— Можеш спокойно да ги подслониш. Те са мои приятели.

— Е, тогава са ми добре дошли.

Хелмърс протегна ръка на Франк и на чернокожия и ги покани да седнат.

— Първо конете, сър — каза Франк. — Нали знаете първото задължение на всеки уестмън.

— Добре! От загрижеността ви за вашите животни разбирам, че сте свестни хора. Кога се каните да продължите?

— Може би ще се наложи да останем тук няколко дни, понеже очакваме добри приятели.

— Тогава отведете конете зад къщата и повикайте негъра Херкулес! Той ще ви бъде на разположение за всичко.

Двамата последваха неговата подкана. Поклащайки глава, Хелмърс се загледа подир тях и като се обърна към Блъди Фокс, каза:

— Големи чудаци си ми довел! Някакъв френски ротмистър с черна кожа и някакъв джентълмен с ostrich-feather-hat 5 5 (англ.) — шапка с щраусово перо. Б. а. отпреди петдесет години. Двамата бият на очи даже и тук, в Далечния запад.