Библия — Нов завет

22. А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,

23. както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;

24. и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

25. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.

26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,

28. той Го прегърна, благослови Бога и рече:

29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;

30. защото очите ми видяха Твоето спасение,

31. що си приготвил пред лицето на всички народи, —

32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

33. А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, —

35. и на сама тебе меч ще прониже душата, — за да се открият мислите на много сърца.

36. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;

37. тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.

38. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.

39. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.

40. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

41. Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.

42. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;

43. а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.

44. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;

45. и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.

46. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;

47. всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

48. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

50. Но те не разбраха казаните от Него думи.

51. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

1. А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, — четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний — четвъртовластник над Авилиния,

2. при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.

3. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,

4. както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;

5. всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;

6. и всяка плът ще види спасението Божие“.

7. Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?

8. Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.

9. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.

10. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?

11. Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?