Библия — Нов завет

25. и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26. (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.

27. И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това — съд,

28. тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.

1. Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

2. Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

3. Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

4. защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

5. Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

6. Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

7. Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“.

8. Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,

9. сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.

10. По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

11. И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

12. а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

13. очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

14. Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

15. А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

16. „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“. Той прибавя:

17. „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

18. А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

19. И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

20. който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22. нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

23. нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

24. и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

25. като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

26. Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

27. а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

28. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

29. колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

30. Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.

31. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

32. Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

33. ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

34. защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

35. И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

36. Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

37. защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.

38. А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.