Библия — Нов завет

4. Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.

5. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.

6. И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,

7. (понеже с вяра ходим, а не с виждане,)

8. имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.

9. Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;

10. защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

11. И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.

12. Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.

13. Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.

14. Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.

15. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.

16. Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.

17. И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.

18. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,

19. защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.

20. И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!

21. Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.

1. Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.

2. Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!

3. Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,

4. но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,

5. при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,

6. с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,

7. със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,

8. при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,

9. за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;

10. огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

11. Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.

12. Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.

13. За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.

14. Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?

15. Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?

16. Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.

17. „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;

18. „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.

1. И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.

2. Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.

3. Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.

4. Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.

5. Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън — нападения, отвътре — страхове.