Библия — Нов завет

3. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената — на мъжа.

4. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.

5. Недейте се лишава един от други — освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.

6. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.

7. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, други — инак.

8. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.

9. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.

10. А на женените заповядвам — не аз, а Господ — жена да се не раздели от мъж, —

11. ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, — и мъж да не оставя жена си.

12. А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

13. и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.

14. Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.

15. Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.

16. Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?

17. Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.

18. Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.

19. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.

20. Всякой да си остава в званието, в което е призван.

21. Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.

22. Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.

23. Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.

24. Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

25. За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.

26. Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.

27. Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.

28. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.

29. Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;

30. и които плачат — като че не плачат; и които се радват — като че се не радват; и които купуват — като че не притежават;

31. и които се ползуват от тоя свят — като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.

32. Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи — как да угоди Господу;

33. а жененият се грижи за световни работи — как да угоди на жената.

34. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи — как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи — как да угоди на мъжа си.

35. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

36. Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.

37. Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.

38. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.

39. Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.

40. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1. Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. — Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.

2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.

3. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.

4. — Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.