Библия — Нов завет

16. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

17. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

18. Той рече: донесете Ми ги тука.

19. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците — на народа.

20. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

21. а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

22. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

23. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

24. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

25. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

26. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

27. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

28. Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

31. Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

32. И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

34. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

35. Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

36. И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1. Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:

2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.

3. А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?

4. Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.

5. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, —

6. той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.

7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:

8. „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, — заповеди човешки“.

10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:

11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?

13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;

14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.

15. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.

16. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?

17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?

18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;

19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:

20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.

21. И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

22. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.

24. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.

25. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!

26. А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

27. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

28. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.