Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Тема, която никога не попада в медиите, е евентуалното настъпване на ледников период. Въз основа на дългогодишни земни и скални проби и други тестове много видни теолози и метеоролози са на мнение, че през следващите 50 години ще станем свидетели на първите индикации за поредния ледников период. Според тях той няма нищо общо с парниковия ефект, причинен от замърсяването на атмосферата. Само няколко десетилетия застудяване щяло да компенсира увеличаващото се днес затопляне.

Още по-обезпокояващата е тезата, че следващия ледников период би могъл да се предизвика едва от 1% слънчева светлина. Намалената слънчева радиация (поради замърсяване на околната среда) не е толкова стряскаща, колкото, факта, че едно гигантско изригване на вулкан съществено би редуцирало слънчевата енергия. Облаците от фина пепел биха могли да останат в стратосферата и много да понижат земната температура. Подобни неща обаче рядко се коментират от медиите. Следователно не трябва да вярваме на всичко, което се твърди за замърсената околна среда. Съветвам ви да чуете и другата страна на нещата.

По темата „климат“ е налице и съвсем различен сценарий, за който медиите също мълчат.

Следният откъс от „Стрелката на апокалипсиса“ на Мойра Тимс показва, че промените в климата невинаги могат да се отхвърлят с лека ръка като „капризи“ на времето и природните катаклизми — земетресенията, бурите, периодите на суша и т.н. са всичко друго, но не и „божие наказание“:

„Без цялостна теория защо се променя климатът, опитите на хората да се намесят наистина са опасни (подобно на медикаментозна терапия без знаене на причините). За това ли намеква Йохан Фриде? «Не всичко ще бъде следствие на природата — човечеството ще посегне към облаците и ще постави съществуването си на карта»… Само през 1975 г. в САЩ бяха в ход девет «програми за промяна на климата» и има още 66 подобни проекта на други места. Периметърът им на действие е широк: от най-различни климатични изследвания до бомбардиране на облаците с кондензационни зародиши за «предизвикване» на дъжд, предотвратяване на градушки, разпръсне на облаци, потискане на урагани, отклоняване на снежни бури, пренасочване на снеговалежи, предизвикване на земетресения и приливи, разпръсване на мълнии и т.н. Ако сегашната тенденция на непредсказуемост и захлаждане в поведението на времето се задържи, Северна Америка, Канада, Северна Европа и Русия ще са зоните, които ще пострадат най-много Откраднатият от бедните страни с помощта на сложни технологии климат в близко бъдеще би могъл да се превърне в съвсем реален проблем, след като слаборазвитите нации се сблъскат с «природните» катастрофи, глада и сушата. Това би могло да доведе дори до войни. Подобно на всички опити да се управляват природните сили, този път води до множество обратни действия. Засега още няма природни закони, които да ограничат «монопола върху времето» — което изглежда е доста доходен бизнес. Да се създаде тип климат на едно място, е възможно единствено когато се наруши неговият потенциал на друго място.

През 1973 г. Хондурас обвини САЩ, че краде техния дъжд и е предизвикал голямата суша, след като Америка изкуствено промени пътя на урагана ФИФИ, за да спаси туристическия бизнес във Флорида. Фифи причини най-големите щети в историята на Хондурас. Измъченият от суша Ел Салвадор повдигна подобни обвинения срещу САЩ, както и Япония, според която перманентното присъствие на тайфуни в Гуам отнема важните за оцеляването на областта краткотрайни дъждове. Родезия и Израел бяха обвинени от съседните държави за кражба на дъжд… Обединените нации се опитват да наложат забрана над войната за климата, макар че тази задача е толкова комплексна, че изгледите за успех са нищожни. В The Cooling Лоуел Понт цитира военни служители, които признават, че американски правителствени самолети са прекратили сушата на Филипините и Азорските острови, за да защитят военните интереси на САЩ, но са отхвърлили молбите на останалите държави от Сахелския регион в Африка (ивица на север от Сахара) с обяснението, че биха могли да отнесат молбата си към американски частни фирми. Понт описва и плановете на СССР за драстична промяна на климатичната структура на страната, за да се повиши аграрното производство.“

Има доказателства, че силното нарушаване на климата през 1982–1983 г. от Ел Ниньо в Тихия океан е умишлено предизвикано от СССР чрез намеса в йоносферата. Феноменът Ел Ниньо е вид аномалия в климата от естествен произход в зоната на Тихия океан, която се появява през около десет години. По правило предизвиква поройни дъждове над малки части на Перу и една зона срещу западната част на Южноамериканския континент. Резултатите от Ел Ниньо от 1982–1983 г. обаче са направо драстични: пасатите на екватора, които в Южното полукълбо духат от изток на запад, неизвестно как изпадат в застой и така нормалното нахлуване на топли води към Азия спира; те се връщат обратно и се задържат на западния бряг на Южна Америка. Според метеоролозите по необясними причини пасатните ветрове духали в обратна посока, което донася на Перу проливни дъждове, а на Австралия — периоди на суша. Те предизвикват също така земетресения, лавини от тиня и торнада в Южна Калифорния, Южния бряг на Северна Америка и Аляска.